Смъртоносна

~*' 48 '*~

Разперих пръсти и претръпнах от така познатото усещане на кожениете ръкавици върху ръцете си. Цялото ми тяло се чувстваше сякаш обляколо отново втората си кожа, когато смених неудобната рокля с кожената ми асасинска униформа. Пъхнах отново краката си в кожените обувки и затегнах здраво връзките им. Изправих се и се заех да сплитам косата си на плитка.

Около мен моите приятели правиха същото, всеки скрил се в сенките на мрака. Само Ария седеше на един паднал дънер встрани и гледаше без да извръща поглед към станноприемницата.

Изтръпнах при поредния порив на вятъра и се наметнах с тъмното си наметало. Вдигнах черната си маска над носа и закопчах колана с двете ками на него на кръста си. До мен Касия тъкмо преброяваше стрелите в кочана, преметнала през рамо дългият си лък. Поставих тежкия си меч на гърб и се насочих към конете . Измъкнах от дисагите си малък лист хартия и молив и на светлината на луната успях да напиша следното съобщение:

Врагът е на място ден по-рано. Ще действаме веднага. Около 56 бунтовника. Лидерът им е сред тях. Ще действам според заповедите Ви.

Свих листчето на руло и го завързах с връв. Открехнах клетката на гарваните и след малко усилия успях да го завържа на крака на един от двата. Сетне хванах птицата с две ръце и тя послушно се остави да я измикна от кафеза. Разтворих ръце и птицата полетя и изчезна в мрака. Надявах се утре вече да беше при Негово Величество. 

Отново бръкнах в дисагите си и Ръкаса изнервено се размърда до мен. Извадих стар протрит плат и го разтворих, за да разкрия тънките игли, които Едуарт бе изработил за мен по специална моя молба. Бяха дълги с тънки върхове и леко задебеление в средата си. Точно там в сърцевината на най-дебелата част, Едуард ми беше разказвал , че се намира кухо пространсто, което сега бе изпълнено със заръчаното от мен вечество. Кухата средна час се свързваше с тънките краища от двете страни и при контакт с кръвоносен съд, налягането в иглата се променяше и цялото съдържание биваше засмукано в кръвоносната система на врага. Понякога се изненадвах на изобретателността на тихите убийци на Ед и техните остриета.

Погледнах цветните ленти боя в центъра на всяка игла и си припомних указанята на Ед.

-Елате за малко всички.

Приятелите ми се обърнаха до един и се приближиха. Ария не помръдна от мястото си. Явно знаеше, че не важи за нея. Протегнах ръце и им показах остриетата.