Смъртоносна

~*'6'*~

Слънцето още не бе изгряло, когато излязох от покоите си, облечена в тъмната черна брония и перелината. Бях сплела косата си на плитка и бях прикрила устата, носа и брадичката си под плътна черна маска. Токовете на кожените ми ботуши изкънтяваха с тъп звук в празните каменни коридори, а перелината ми се развяваше след мен като тъмно мастило във вода. Майсторите бяха свършили бързо нещата които им бях наредила. Бронята ми бе поправена, имах нова перелина и остриета и бяха оствени прилежно в гардеробната стая от Мари. Запътих се право към стената в дъното на коридора, на която висеше тежък гублен с избродирани на него стадо елени в гората. Отметнах го настрана, разкривайки здрава дървена врата. В мига, в който се приближих до нея, масивните сребърни гривни по ръцете ми засияха леко, а от вратата се чу тихо изщракване. Вратата нямаше ключалка. Единственият начин, по който можеше да бъде отворена беше чрез магията, която кралят бе направил на гривните ми. Затова вратата можеше да се отвори само от мен. Бутнах я и влязох в тъмен коридор. Грабнах една от факлите закачени до вратата и я запалих, осветявайки пред себе си каменно вито стълбище, водещо надолу. Без колебание заслизах по него, затваряйки вратата след себе си. Смръщих нос. Вонеше на помия и влага. Колкото и пъти да бях минавала от тук, никога не свикнах с тази миризма. Светлината от факлата бе бледа и осветяваше единствено стъпалата пред мен. Измина минута, в която се спуснах дълбоко в скритите подземия на замъка. Накрая се озовах в един къс няколко крачки коридор, а в неговото дъно имаше врата. Изминах краткото разтояние и застанах пред нея. Окачих факлата на стената и бутнах тежката врата. Затворих очи, когато силната светлина ме заслепи. Примигах няколко пъти, за да привикна и се огедах наоколо. Намирах се в огромна добре осветена зала от черен камък, озарявана от един единствен тънък лъч светлина, който беше уловен и отразен десетки пъти от състема от огледала, разпръсната по цялата голяма подземна пещера. В нея къняха гласовете на хиляди войници , прекъсвани отвреме на време от звънненето на метал. В мое ляво се намираха ковачниците, откъдето миришеше на въглени и желязо. В центъра на помешението бяха разпръснати множество групи от войници, които тренираха или си устройваха мачове, заобиколени от многото тела, които залагаха, кой ще победи. Вдясно от мен имаше тясно дървено стълбище, което отвеждаше до балконите. Насочих се право натам, като не обърнах внимание на многото погледи отправени към мен и факта че всички разговори секваха. Изкачих се, а старите дъски изкърцаха под краката ми. Когато достигнах върха се насочих право към високата мъжка фигура, подпряла се на парапета и вперила поглед към войниците под него.