Смъртоносна

~*' 42 '*~

~~> Адриан <~~

Беше един ужасно сив, студен и ветровит ден. Сякаш отразяваше ясно моите собствени емоции.

Не можах да мигна цяла нощ от размислите, които се бяха внедрили в главата ми. Прекарах часовете до изгрева, които се точеха мъчително бавно, заслушан в жуженето на вятъра. Даже и когато разтворих една от любимите ми книги, свит на креслото до камината, използвайки блясъка на огъня, това не успокои мислите ми и не ми даде спокойствието, което обикновенно ми носеше чаетенето.

Дори и сега, сякаш в транс изобщо не можех да следя разговорите между лордовете на скучното заседание. Отново се обсъждаха две теми, превзетите от бунтовниците мини и съюза с Лисандрия. От два дни не се беше провеждало заседание с елфите. Бях благодарен, че ги нямаше и днес. Не бих си позволил да съм толкова разсеян в тяхно присъствие. Тогава винаги бях на щрек.

От време на време усещах леко раздразнения поглед на баща си върху мен, но за моя изненада не каза нищо. Явно смяташе, че мислите ми се реят към казрмата, асасините и ордена. Но всъщност мислите ми се спираха на това как да предпазя кралството и Селест от покварата на собствения си баща.

Мина цяла вечност преди кралят да обяви края на заседанието. Понечих да се оттегля, заедно с останалите лордове и да отида да тренирам с инструктора си, когато гласа на баща ми ме спря:

-Адриян, ти остани.

Погледанах баща си без да казвам нищо, а вътрешно се обвинявах, че не бях успял да се измъкна.Той не ме удостои с повече внимание , а подаде на един от генералите документите, които бяха успяли да направят на днешното заседание. Каза още няколко заповеди на околните преди да се изправи и да се обърне към мен, докато си оправяше намачканата яка на жакета.

-Ти идваш с мен.

-Къде?

-Ще видиш. - каза ми само и ме подмина на път към врата

Последвах го със сбръчкано чело и истинско нежелание, но имах ли избор? Към нас се присъединиха групичка от петима дворцови стражи и един генерал, които ни чакаха на изхода от заседателната зала. Премерих ги скришно с очи, но поне на пръв поглед никой не изглеждаше да е един от онези асасини, свряни надълбоко под двореца. Не видях и Сянката, която от пристигането на елфите насам беше непрекъснато плътно до баща ми. Честно казано, отдъхнах си облекчено, когато не я видях в залата сутринта. От тази жена ме побиваха тръпки.