Смъртоносна

~*' 29 '*~

Изправих се рязко в леглото. В стаята се прокрадваше слабата светлина от пуквашата зора и придаваше призрачен вид на мебелите.

Пот бе обляла тялото ми, а ръцете ми трепереха неудържимо. Жадно гълтах въздух като удавник, а сърцето ми биеше бързо и болезнено в гърдите ми. Гърлото ми бе пресъхнало и стържеше, когато преглъщах, сякаш се бях борила за всяка глътка.

Сънят се бе повторил. Всичко бе същото. Черните сенки, които ме дърпат към килията, слабата лунна светлина, която освети принцесата, символът на запечатаната решетка и елфическата принцеса, която отново повтори своята молба:

-Намери ме!- гласът ѝ отекна в съзнанието ми и се повтори като ехо

Главата ми пулсираше болезнено. Изминаха няколко минути преди да успея да нормализирам дишането си, излегната по гръб в леглото, неспособна да помръдна. Взирах се в балдахина над леглото си с цвят на ванилия, а съзнанието ми препускаше нервно от образ на образ. Скрих лице в дланите си и вдишах дълбоко, за да се успокоя.

Въпреки, че бях взела от приспивателното, което Едуард ми изработи, с надеждата да заспя дълбоко, кошмарът ме бе връхлетял отново и то по-мощно от преди. Все още усещах как черните нокти драскат и разнищват плътта ми, докато викам с цяло гърло с надеждата мъчението да спре.

Бавно се изправих от леглото. Нямаше смисъл да се опитвам отново да затворя очи и да се опитам да заспя. Изморено нахлузих асасинската си брония от лека кожа и се захванах за работа, с надеждата поне днешния ден да ми донесе малко успех в начинанията ми.

***

Въпреки ранния час, казармата бе изпълнена с асасини. Когато влязох в подземната тренировачна зала ме посрещнаха бойни викове и звъненето на ковачниците. Насочих се към картографската стая, която се намираше в една ниша преди коваччниците. Докато изминавах растоянието, което ме делеше от нея, видях в тълпата как Рокси обучаваше поредната група новобранци, а не далеч от нея видях Пол и Брендън, като всеки от тях се бе заел да обучава група от бъдещи асасини. Беше се наложило да им поставя тези задачи, най-вече, защото асасините станаха твърде много, за да може една тренировачна група да свърши работа. А и за да намеря на двамата някакво занимание, иначе щяха да са се хванали за гушите досега. Все още не ми бе понятно как оцеляват един с друг на мисиите си. Явно някои загадки, никога нямаше да бъдат разрешени.