Смъртоносна

~*' 22 '*~

-Отново!

Ария стоеше изправена пред мен, преобразена като новобранеца от първата ни среща. Мъжките й гърди се повдихаха тежко, по челото й бе избила пот, а ръцете ѝ бяха започнали да треперят, под тежеста на големия меч.

Казармата бе празна, когато двете бяхме дошли тук призори. Сега два часа на усилени тренировки по-късно помещението бе започнало да се изпълва постепенно с асасини. В единя край на залата мернах ,как Рокси се караше на новобранците, които обучаваше. Още бе кисела от факта, че и бях заповядала да ги поеме. В този момент съжалих горките войни.

От Хино и Ед нямаше и следа. Нито от Пол и Брендън, други двама от ордена, които вчера се бяха върнали от мисии.

Ария ме погледна под вежди, докато се опитваше да си поеме дъх. Очаквах да разроптае, да ме напсува и просто да си тръгне. Но за моя изненада тя изправи гръб и стисна здраво оръжието си, готова за нова атака.

Завъртях меч в ръката си и присвих колене в готовност. Ария се стрелна бързо към мен, въпреки размерите на тялото, в което се бе преобразила. Насочи острието си към гърдите ми. С едно бързо движение го отклоних настрани. Замахнах бързо на свой ред към краката й. Тя се усети навреме и подскочи назад, след което се стрелна отново към мен с насочено напред острие. Вдигнах своето и парирах. Звънът от сблъсъка отекна в ушите ми. Очите на хамелеонката светеха от превъзбуда, лицето и бе каменно и съсредоточено. Въпреки това намаше какво да направи, когато извих рязко острие настрани, при което нейното се изтръгна от хватката ѝ и издрънча на пода. Върха на моето собствено остана насочено към врата ѝ.

Не усетих как и кога, но на усните ми се бе появила усмивка. Побързах да я сваля от лицето си.

-Не е зле. Бързо се учиш.

Свалих меча си и погледнах зелените очи ,които не ме изпускаха.

-Имаш обаче още много да учиш. - казах ѝ, изтъпвайки едно прашно петно от ръкава си - Вдигни си оръжието. Продължаваме!

Чух недоволна въздишка, докато Ария се наведе и взе меча в ръка. Когато се изправи, аз вече бях готова за следващ рунд. Мускулчетата ми пуслираха от удоволствие. Нямаше нищо друго, което ме караше да забравя, какво ми се бе случило само допреди броени часове. Ария тъкмо се канеше да нападне, когато някаква врява привлече вниманието ми.