Смъртоносна

~*'43 '*~

Ерен 

Вятърът беше силен и смразяващо студен. Духаше от северозапад, в посока обратна на моето местоположение спрямо врага. Наблюдавах дивата сцена разиграла се пред очите ми с истинско задоволство, приклекнал ниско зад една голяма канара на високия отвесен склон над ямата. 

Истинска ярост беше изпълнила сърцето ми, когато видях как третираха едно от свещенните ни животни. Държаха се с ониксоновочерния дракон като със звяр, а споменът за отчаяния му рев все още ме преследваше в мислите, както и образа на измъченото му младо тяло. Стиснах здраво челюсти при мисълта за отнетата му свобода, за факта че даже не бе полетял за пръв път още, не бе усетил друго освен твърдия камъл под краката си. Идеше ми да сляза долу и да изтребя всеки един от стражите. И щях да го направя, ако нямаше по висока цена зад всичко това. 

Наблюдавах внимателно как негово величество креши заповеди, докато яростните му пламъци блюскаха по дракона. Рев разкъса отново напрегнатата тишина и едва не ме накара да изскоча от прикритието си и да му помогна. Принца беше в несвяст, докато  войниците го изнасяха бързо, а баща му бе съсредоточил цялата си ярост  върху дракона. 

До мен се чу звук от пропукване на камък и чак тогава осъзнах, че в яроста си бях сграбчил скалата до мен, което бе направило огромна пукнатина в средата й. Следях как отнасят принц Адриан извън ямата, а яросният вик на краля ме накара да ми се повдигне:

-Копеле, ще те изгоря до кокал!

Поредният рев на болка разкъса въздуха. Затворих очите си от картината пред себе си, а пламъците продължаваха да прозират и през клепачите ми.

Лек повей на вятъра накара сетивата ми да застанат на щрек. Не бях сам.

Не помръднах от мястото си, а очите ми отново се спряха на огнения яростен танц пред мен. Зад гърба ми изхрущяха малки камъчета под нечии съпки, които спряха точно зад гърба ми.

-Какво изпуснах?

Обърнах глава и изгледах  принца си със сбръчкано чело. Сетне отново извърнах глава напред, но погледнах града и замъка в далечината. Нямах сили отново да погледна сцената долу в ямата.

-Май имаме промяна в плана. - отвърнах му само

Верон се изравни с мен, но остана прав. Загледа се право в огнения порой, които блъскаше яростно черния дракон. Лицето му се стегна, а в очите му сякаш се завихри яростна буря.