Смъртоносна

~*'18'*~

Звук от тихи бавни стъпки ме изтръгна от неспокойният ми и без друго съм. Пухкавите завивки обгръщаха тялото ми в нежна ласка и за миг ми се прииска, отново да потъна в света на сънищата. Но това така и не стана.Тялото ми предлно ясно знаеше, каво ще се случи и забрани на съзнанието ми да се предаде. Послушах се. Стъпките бяха утихнали. Чувах само шума на вятъра в прозорците, бумтенето на собственото ми сърце и тихото дишане на някой. Някой, застанал точно до леглото ми..

Бавно слкючих пръсти около дръжката на ножа, които държах винаги под възглавницата си, като се заставих да не помръдна тялото си и милиметър. Насилих се да поддържам дишането си бавно и спокойно, докато се ослушвах. И зачаках.

От лявата си страна чух тихото дишане, сетне шума на триещи се дрехи, които се извиси над мен и спряха точно пред лицето ми. След това шума замря. Знаех, че в гърлото си имах опряно острие, дори и то да не допираше кожата ми.

Затова не помръднах, не отворих очи, а само казах с равен и хладен глас:

-Знаеш ли, щях да остана разочарована, ако не се беше опитала.

В ляво от мен тя си пое рязко дъх.Студеното острие допря врата ми, веднага след като проговорих. Но не натисна. Спря се там, заплашително, но и колебливо едновременно.Не помръднах и сантиметър. Ръката ми все още стискаше дръжката на ножа под възглавницата , но не я извадих. Бавно и спокойно отворих очи.

В сумрака от ранната утрин различих сякната на Ария, надвесила се над мен. Косата и бе събрана високо, а устните и бяха стиснати в стегната права линеа. Челюстта и бе стисната, а ръката й , държаща острието, леко трепереше, сякаш спирана от невидима сила. А в очите и прочетох гняв, прикриващ страха в душата й.

Не помръднах, не направих опит да се оссвободя. Взирах се сериозно в ярките й зелени очи, които бяха започнали да сиаят в сумрака и ѝ придаваха злокобен вид. Вдигнах брадичка и и се усмихнах съвсем леко, колкото да види, че не аз бях приклещената... а тя.

-Давай, какво чакаш.- подканих я хладно- Направи го.

Ръката и стисна по-здраво дръжката, а тялото и се напрегна осезаемо. Но не натисна острието. Както и предполагах.

-Ще го направя- каза тя тихо- И после ще съм свободна.

Лицето ми придоби сериозен вид. Погледах я и заговорих съвсем откровенно.