Смъртоносна

~*' 38 '*~

Книката тежеше като речен камък в джоба на перелината ми. Вървях плътно пред Хино по тъмня, изпълнен с миризмата на мухъл коридор към подземята. Факалата в ръката ми осветяваше бледо помещението и хвърляше накъсани страховити отблясъци по неравните каменни стени и под. Сърцето ми се беше свило и задушаваше гърдите ми. Напрежението туптеше в главата ми, а ръцете ми бяха по-студени от лед.

Зад мен Хино изпъшка. Хвърлих му бърз поглед, само за да видя как намества отпуснатото тяло на хамелеонката. Малкото й тяло изглеждаше почти детско, на фона на широките му рамене, а отпуснатата й златисторуса плитка се развяваше като махало на часовник пред лицето й.

Не беше хич доволен, когато влетях в стаята му в подземията и го изтръгнах от съня. Не го винях. Но и не се подвоуми, когато му казах да се облече и да ме последва. Прикрих умело задоволствоти си, когато не го заварих с поредното момиче в леглоето си, докато го изчаквах пред вратата да се преоблече. Не си казахме нищо през целия път до покоите ми, а когато видя Ария, само повдигна объркано вежда към мен.

-Какво пък е станало този път?- наруши тягосното мълчание за пръв път Хино, откакто бяхме слязли в подземния коридор.

Въздъхнах и от умора, но и за да прочистя съзнанието си.

-Дълга история.

-А, накратко.

Усетих закачката в гласа му, но напрегнатите ми нерви не ми позволиха да се отпусна.

-Накратко пратих Ария да открадне нещо, което ми бе нужно. В крайна сметка успя, но пострада тежко. Заварих я припаднала в стаята ми.

-Аха- отвърна ми той , като усещах усмивката в думите му - Надявам се да е нещо много по-цено от ветрилца, роклички и бижута.

Изгледах го кръвнишки през рамо без да спирам, като бях убедена, че отблясъците от факлата придадоха на лицето ми още по-заплашителен вид. Хино просто ме посрещна с широка усмивка и аз поклатих отчаяно глава.

-Започвам да съжалявам, че ти казах за всичко това.

-Ако не аз, кой друг ще ти се подиграва колко ,,изискана" дама си.

-Не дърпай дявола за опашката, миличък. - отвърнах му с насмешка.

Ключалката на тежката дървена врата в дъното на коридора щракна от близоста на гривните по двете ми ръце, и я избутах. Пред нас се отвори още един коридор, а в края му ни посрещна широкото открито пространство на казармата. Огледалата по тавана и осветяваха помещението с леката лунна светлина. Тук там, гореше по някоя факла, вблизот до които стояха стражи на пост. Двамата прекосихме сумрачното помещение, необезпокоявани от никого.