Смъртоносна

~*' 24 '*~

***Селест***

Двамата с Хино мълчаливо последвахме краля и принца по белите коридори на двореца. Чичо ми изглеждаше видимо ядосан на постъпката на сина си, но продължаваше да върви, стиснал челюсти. Адриан от друга страна вървеше спокойно и единствено гърба му издаваше за напражението, което криеше в себе си. Единственото, за което се молех бе Адриан по никъкъв начин да не провокираше негово величество.

Извървяхме в напрегнато мълчание растоянието до крилото на кралското семейство. Кралят спря пред своята врата. Адриан понечи да го подмине и да отиде в покоите си, но баща му го улови за лакътя и го спря. Принца погледна краля сериозно, с непроницаемо лице.

-Да говорим. - заповяда му строго негово величество

Без да каже каквото и да е Адриан влезе в покоите на баща си. Преди да го последва краля ми хвърли поглед, в който ясно разчетох заповедта. Обърнах се към Хино.

-Остани тук.

Той ми къмна леко. Обърнах му гръб и влязох в помещението, а зад мен вратата бавно се затвори. Примигах два пъти, за да свикнат очите ми със сумрака на ставята. Завесите на големите прозорци бяха плътно спуснати и не пропускаха почти никаква светлина. Единствената междукаща светлина идваше от голямата камина от червен камък в другия край на стаята. Покоите на краля бяха същите, като при последното ми посещение. Само едно нещо бе различно... Клетката с дракончето я нямаше.

Пристъпих две крачки напред, излизайки от сенките. Забелязъл присъствието ми, Адриан рязко погледна към мен, а после стиснал усни извърна очи към баща си.

-Тя какво прави тук?

Остротата на тона му ме жегна, но се оттърсих бързо от чувството. Пристъпих още една крачка напред, кръстосвайки предизвикателно ръце на гърдите си. Кралят, настанил се в голямото кресло пред камината, дори не ме погледна, взрял се в огъня, преди да отговори на сина си:

-Тук е, за да ме възпре да те удуша със собствените ми ръце.- каза с ледено спокойствие той, обръщайки лице към сина си, стоящ прав пред него -Надявам се да имаш добро обяснение за поведението си!

Принцът стисна юмръци и преглътна преди да заговори:

-Татко, аз...

-Осъзнаваш ли, какво щеше да направиш?!- повиши глас чичо ми

Адриан замълча, взирайки се в килима. Бавно кралят се изправи от креслото си и пристъпи една крачка към сина си. Очите му бяха станали студени като асйберги, а чертите на лицето му - изопнати от гняв.