~*'15'*~

577 53 2
                                        


---* Ария*---

Не случайно са казали, че отмъщението е сладко. Удоволствието, което ми достави мисълта, че мога да съсипя живота на онази надута кучка, не можеше да бъде заменено с нищо друго на този свят. Всяка частичка в тялото ми тръпнеше в очакване, да отвори вратата и да разкрие на човека, стоящ от другата й страна, истинската същност на новата ми господарка. Господарка...Друг път. Никога нямаше да позволя да бъда нечии роб. Никога не бих продала свободата си.

Зад гърба си чух суматоха и бързи стъпки, но вече бе твърде късно. Ръката ми вече натискаше дръжката на вратата. Скоро всичко щеше да излезе наяве. Усмивката ми стана още по-широка.

Отворих вратата и огледах любопитно новодошлия. Вгледах се изненадано във фигурата пред мен. Пред мен стоеше млад мъж с тъмна коса и кафяви очи. Беше облечен в изкусно изработен жакет, а на кръста му висеше сабия. Лицето му бе притеснено, а когато ме съзря през него премина и объркване. Явно се бе изненадъл от това да ме види. Без да казва нищо погледа му премина по тялото ми и се върна отново на лицето ми. Вътрешно изпитах удоволствие от този факт.

-Какво обичате, милорд?- попитах с приветлива усмивка

Мъжът пред мен свъси объркано чело. Да не би да бях казала нещо ненамясто.

-Търся лейди Селест. Тя тук ли е?

Усмихнах се още по-широко и се отдръпнах от вратата, за да му дам път да влезе.

-Тук е. Заповядайте.

Той влезе в стаята и търсеше с поглед асасина. Последвах го, като се издразних от факта, че и тримата се бяха измъкнали незабелязано. Дочух шум откъм гардеробната, явно се бяха скрили там. Имах няколко минути преди сянката на краля да се появи, но това нямаше значение. Имах достатачно време, за да опропастя живота й, както тя бе направила с моя.

-Милейди се преоблича в момента. Сигурна съм, че ще се присъедини към нас след минутка.

Постарах се гласа ми да прозвучи максимално мило.Мъжът се извърна към мен, а лицето му бе объркано.

-Съжалявам за въпроса, но коя сте вие?

Приближих се една крачка към него и се поклоних, както бях виждала да правят придворните дами.

-Извинете ме милорд. Къде са ми обноските. - усмихнах се извинително- Казвам се Ария Лалпол. Баща ми е лорд на Вълчи хредбет.

СмъртоноснаWhere stories live. Discover now