Смъртоносна

~*' 39 '*~

Влизането ми в голямата заседателна зала, прекрати всички разговори. Не обърнах внимание на погледите, които се вдигнаха към мен, докато връхлитах с гръм и трясък през широко отворената зад мен врата. Лорд Брандет и генерал Ретфор, мъж със солидна фигура и  респектиращо сериозно лице, въпреги немладата му възраст, се бяха събрали от двете страни на Негово величество. Двамата задържаха очите си върху мен, в които прочетох страхопочитание и тревожност в тези на лорда. Чичо ми вдигна за миг поглед от картата и документите струпани на голямата каменна маса пред него,  след което пак се върна към работата си.

За моя голяма изненада Адриан също присъстваше.Все още беше облечен в тъмнокафявите си кожени панталони и бяла ефирна риза, с които правише своите тренировки по фекровка. Явно беше дошъл на заседанието малко преди мен. Беше седнал на един от столовете и видимо се напрегна, когато ме видя. Очите му станаха студени, гърбът му видимо се напрегна, а устните му се свиха в права линеа. Тази реакция накара през мен да премине леден трепет.

Оттърсих се от неприятния трепет и се насочих право към Негово величество, които продължаваше да обсъжда някакъв икономически въпрос със управниците. Количеничих пред краля, навела глава, а листа със съобщението беше като бучка лед в ръката ми.

-Ваше величество, имам тревожна новина.

Заставих гласа си да бъде сериозен и уравновесен, въпреки от притеснението ми при присъствието на принца само на метри от мен. Всеки път, когато говорих пред него, благодарих на плътната маска, че ми помагаше гласа ми да звучи различно, за да не ме разпознае.

Негово величество обърна студените си сини очи към мен. Протегнах ръка и му подадох съобщението, написано на малкото листче. Чичо ми повдигна едната си вежда и разгърна съобщението. Няколко секунди по-късно вече бе смачкал в юмрук листчето с яростен израз на лицето. Торин се подпря на масата с ръце и се наведе напред към картите.

-Бунтовниците са превзели мините в планината Северния зъб преди два дни.

Генералът извърна глава и изпсува под нос, а лорд Брандет скри треперещите си ръце в ръкавите на дългата си мантия. Лицетио на Адриан бе изгубило своя цвят, а очите му гледага в очакване решението на баща си.

Негово величество не откъсваше взор от картата на континента, разстлана пред него, и се почеса замислено по брадата.