Смъртоносна

~*' 3 '*~

Не спряхме за почивка. И двете изплашени до смърт, не искахме да рискуваме да ни настигнат, въпреки, че знаехме, че преследвачите ни отдавна са изостанали на километри зад нас. Чувствах тялото си като разглобено, а ранената ми ръка бе изтръпнала от загубата на кръв. Лицето ми беше издрано от клоните на дърветата. Ракаса пъхтеше напрегнато под мен, докато се мъчеше да подържа що годе бърза крачка, но не успяваше. Козината й лъщеше от пот и усещах как пулсът й препуска бързо под пръстите ми. Небето започна да просветлява и вече различавах пейзажа около себе си. През ноща се бяхме спуснали от планинският район и иглолистните гори бяха отстъпили мястото си на широколистни. Въздухът беше станал по-топъл и ми напомняше за приближаването до дома. Пресметнах, че ако направим почивка, ще отнеме на войниците поне четири часа, за да ни настигнат с тежките си бронии и мечове. Подбрах едно малко поточе и побутнах кобилата лекичко с бутуша си.

-Тук ще спрем за почивка.

Ракаса изцвили доволно и спря на малката полянка. Слязох от гърбът й и се заех да й сваля юздите, за да й дам поне малко свобода, и ги окачих на най-близкото дърво. Тя разтърси глава, изцвили доволно и се зае да пие вода от поточето. Откачих чантата от гъба й и извадих малкото количество превързочни материали и един мехлем против инфекции. Разбира се нямаше да я спре, но поне щях да забавя действието и докато стигнех до замъка. Седнах на земята до поточето и си измих ръцете, по които имаше засъхнала кръв и наплисках лицето си. Измъкнах камата си и изтърках кръвта от острието й. След което свалих кожената кора на рамото ми и изсъсках, когато залепнала за кожата ми от засъхналата кръв се отлепи болезнено. От рамото ми потече струйка кръв и побързах да наплискам раната с вода, за да я почистя до някаква степен. Заех се да втривам билковия мехлем в раната, след което превързах рамото си здраво с превръзките. Срязах излишното с камата и вързах превръзката. Това щеше да издържи известо време. Реших да не слагам обратно кората, за да не разрани раната при движението ми. Извадих последната ми останала храна и се заех да я изям механично. Почти не усещах вкуса на сухия хляб и сиренето. Когато приключих се заех да напълня манерката си с вода от потока. Когато свърших и това, окачих отново чантата на гърбът на Ракаса, която се беше заела старателно да хрупа трева. Потупах я и тя вдигна муцуна пълна със трева към мен. Засмях се и я почешах между ушите.