Смъртоносна

~*' 33 '*~

Мракът ме обгръщаше. Студените нокти на заобикалящите ме сенки обгръщаха нозете ми и като вериги ме държаха здраво в захвата си. Дъхът ми излизаше на малки облачета пара, а студа ме обгръщаше отвякъде. Примигах, но не различих нищо. Цареше непрогледен, мразовит мрак. Обгръщаше ме натрапчивата миризма на разложено и мухъл.

Сякаш като насън направих няколко бавни крачки напред, а краката ми тежаха, сякаш газих в гъста кал. Очите ми зорко се оглеждаха за някакъв видим образ. Ръцете ми разперени търсиха някаква опора, стена, нещо...каквото и да е, което съществуваше в този мрак.

Продължих да вървя без посока в продължение на минути. Студът бе вкочанил крайниците ми. Бях изгубила усещането на пръстите си, даже не можех да ги сгъна.

Едва не поскочих, когато върховете на пръстите ми не докоснаха нещо студено и твърдо. Ръцете ми се вкопчиха в металните решетки пред мен като удавник. Студеният метал предизвика болка в премръзналите ми пръсти. Премигах към мрака отвъд решетката. Тъмнината се сгъсти наоколо, а след това се отдръпна. Пред погледа ми се разкри слабо сияние, носещо със себе си и топлина. Премигах няколко пъти, за да привикнат очите ми.

Пред мен, отвъд решетката, в целия си блясък стоеше принцеса Елин. Дългата ѝ бялла коса падаше чак до кръста ѝ. Тъмносините ѝ виолетови очи ме гледаха с едно спокойствие, изпълнено с мъдрост. Светлата ѝ кожа сияеше и пречеше да видя по-добре очертанията на лицето ѝ. Бялата ѝ роба се спускаше чак до босите ѝ нозе. Светлината озарила цялата килия, извираше именно от нея. Като чиста енергия.

Пуснах изплашена решетките и отстъпих крачка назад. Очите ми се спряха отново на вратата на килията и големият печат със странни символи. Черните сенки, все още държаха краката ми в желязна хватка, напомняйки ми, че те контолираха ситуацията.

Принцесата пристъпи крачка към мен. Очите ѝ продължаваха да се взирах проницателно в моите. Но не заговори. Чакаше търпеливо. Но какво?

Сърцето ми заблъска бясно в гърдите, когато събрах сили за да заговоря:

- Ти ли си принцеса Елин?- попитах с треперещ глас аз- Елин Арингел?

Привидението на жената пред мен не помръдна, не заговори. Очите ѝ продължиха да ме наблюдават предпазливо.

Ядосана сграбчих решетките и се приближих към нея.

-Отговори ми. - извиках -Коя си ти? Какво искаш от мен?