Смъртоносна

~*'11'*~

Слава богу...Хино беше добре, а благодарение на него сега и аз бях в безопасност. В мига, в които срещнах очите му, някаква страшна тежест падна от гърдите ми, и някак усещах, че всичко щеше да бъде наред, стига той да е до мен.

Бях изгубила много кръв, а адреналинът притъпяваше болката ми. Очите ми се местиха между краля, стражите и хамелеона, чийто очертания бяха започнали да стават видими в мъглата. Всеки момент щеше да се разсея. Трябваше да използваме момента.

-Носиш ли въже?- обърнах се към Хино

Той посегна към кръста си и измъкна дълго въже, на единия край на който висеше тежест. Перфектно!

-Цели се в краката, а аз ще го разсеям. Събори го на земята и го дръж здраво, за да го нокаутирам. Трябва да сме бързи, преди да се трансформира в нещо друго. Имаме само един шанс.

Той ме погледна сериозно и стисна здраво въжето в ръка. На устата му изплува закачлива усмивка.

-Да уловим тази гадина.

Двамата се разделихме и заобиколихме от двете страни хамелеона. Мъглата почти се бе разсеяла. Нарочно застанах по посока на вятъра, за да може миризмата ми да достигне до чудовището и да привлека вниманието му. Усмихнах се дяволито, когато точно това и стана. Чу се рев, и земята се разтресе под тежките стъпки на звяра, преди да изникне пред мен. От устата и се стичаше слюнка ,а огромните й зъби блеснаха страховито. Стиснах меча и го вдигнах към чудовишната му паст. Усмивката не падаше от лицето ми.

-Ела ми!

С вледеняваш рев мечката се стрелна към мен. Вдигнах меча си в готовност. Сърцето ми бумтеше болезнено. Бе само на метри от мен, когато извиках :

-Сега!

Чух звук от жужене, последван от удър, което ми подсказа, че Хино бе постигнал целта. Звярът изрева от изнензда. Поради тежестта и инерцията на тялото му, хамелеона се препъна и падна по лице на земята, само на метър от мен и продължи няколко сантиметра да се влачи по земята преди да спре. Затичах се притаила дъх. Това бе. Нямах втора възможност. Звярът бе проснат на земята и зашеметен, но само след секунди вече бе започнал да се съвзема. Засилих се и скочих, а дръжката на меча ми бе насочена право към главата на звяра, готова да го зашемети. От гърдите ми се изтръгна яростен вик. За миг очите ми срешнаха тези на хамелеона, а в тях прочетох единствено гняв. Това не бяха очи на някой, които е приел съдбата си, напротив...на някой готов да се бори, за да я промени. Те обаче не можеха да спрат устрема ми.