Смъртоносна

~*'16'*~

>>> Хино <<<

Факлата в ръката ми хвърляше слабата си светлина в тунела на подземието. Вървях с бърза крачка, а хамелеонката ме следваше макар и без желание. Не си бяхме казали нищо, откакто напуснахме стаята на Селест и Мари ни бе обяснила за пътя по тунелите на прислугата. Не че имах нещо против тишината, спуснала се между нас. Даже беше за предпочитане хамелеонката да не обелеше и дума, докато не стигнехме казармите. Бях едновременно раздразнен от присъствието й, но и едновреммено с това ме мъчеха тревожните мисли за цялата ситуация, в която бе изпаднала Селест. Все още не ми бе споменала подробностите, но още при първа възможност щях да говоря с нея. Защото бях готов на всичко, за да намаля товара, който тя носеше на гърба си.

Зад себе си чувах отмерените стъпки на хамелеонката и дишането и. Една частичка в мен не искаше да и обръща гръб, но друга бе толкова ядосана , че не искаше и да я поглежда.

Раздразнението ми нарасна още повече, когато тя се прокашля и заговори с досада в гласа:

-Да разбирам, че пак ще си ми бавачка.

Не и отговорих. Продължих да вървя по прашните коридори, а зад себе си чух как тя изцъка с език.

-Е, поне знам, че не съм единствената под власта на прелестната Селет- каза с насмешка тя

Стиснах челюсти, но продължавах да вървя бързо напред. Пръстите на свободната ми ръка напипаха хладния метал на острието в ръкава ми. Това накара обтегнатите ми нерви да се поотпуснат малко. Но явно не за дълго.

-Но като гледам май не си единствен. -думите и бяха една жестока подигравка- Убедена съм, че доста мъже са споделяли леглото ѝ. Кой знае, може и самия крал.

Това беше! Чашата бе преляла!

С едно бързо движение се завъртях и избутах хамелеонката до стената. Притиснах двете ѝ ръце над главата с едната ръка, а с другата опрях късото острие в гърлото и. Факлата се изтърколи на прашния под, а на отблясъците му очите ѝ светнаха заплашително. Тя преглътна бавно и ме погледна право в очите.

-Внимавай!- заплаших я- Ако не искаш да те удера жива.

-И ще престъпиш заповед на своята господарка.- последната дума я изплю в лицето ми като отрова.

-Тя не е моя господарка.- извъмжах , надвесил се над нея- А що се отнася до живота ти...ако сметна, че да живееш и миг повече е заплаха за кралството, сам ще ти прережа гърлото.