Смъртоносна

~*' 21 '*~

Премигах няколко пъти, докато осмислих какво бях чула току-що. Дъхът ми секна, когато разбрах, че бях чула истината. Това правеше тази отвара, това и бях получила.

Очите на Адриан се бяха избистрили и съсредоточили в мен. Все още стискаше раменете ми с ръце, сякаш искаше да ме задържи да не побягна. В погледа му имаше нетипичен за него блясък, от който нещо в гърдите ми се стегна.

Взирахме се един в друг. Той чакащ отговорът ми, аз неспособна да му отговоря. Малките лампички на градината хвърляха лекия си отблясък и караха косата му да изглежда златиста. Тишината се спусна помежду ни, а болката в гърдите ми настрваше с всяка изминала секунда.

Преглътнах мъчително, но гърлото ми остана стегнато от невидима бримка.

-Кажи нещо. Моля те.

Адриан ме обичаше. През годините бях подозирала, но никога не бях допускала мисълта до съзнанието си. Обичаше ме и то не само като приятелка и своя братовчетка... обичаше ме по онзи начин, по който аз не можех да му отвърна. Кога...Кога любовта му бе прераснала в нещо повече? Кога бяхме преминали границата на приятели? А аз толкова отричах, толкова се крих от очевидото. Не исках да го призная, може би години наред. Избутвах го далеч от съзнанието си в мига, в който се появеше малко зрънце от очевидната действителност. Като истинска страхливка бях бягала от нещо, което повече от добре знаех. И така и не излях чувствата си пред него. Предпочетох да си замълча, да се прикрия зад усмивка и преструвки, само за да не се стига до този разговор. Само за да не го отблъсна завинаги. Само за да не го загубя.

Сякаш бях изгубила контрол върху тялото си. Така и не усетих как направих лека крачка назад.

-Адриан- казах дрезгаво, през свито гърло - пусни ме.

През очите му премина сянка, а на лицето му се изписа притеснение. Ръцете му отпуснаха хватката върху раменете ми и ме пуснаха бавно, несигурно, сякаш изплашен да не побягна.

Сърцето ми биеше бясно. Очите му не ме изпускаха, а той самия се приближи една крачка към мен, въстановявайки си разтоянието, което си бях спечелия преди малко.

-Обичам те.- каза ми отново, а гласът му бе уверен и тих

Засмях се и наклоних глава на една страна, а вътрешно се чудих как да изляза от ситуацията.