Смъртоносна

~*'43 '*~

Затворих поредната бесмислена книга и посегнах за следващата, а умората бе настиснала плещите ми като камък. Магията ми не беше толкова силна. Можех да излекувам тялото му, но не можех да направи нищо повече за виковете и болката му. 

Отчаянието бе превзело ума ми, както никога не се бе случвало. Крещях и раздавах заповеди. В яростта си даже едва не убих един от лечителите, който предложи да поискаме помощ от елфите. Последното, което щях да направя бе да поискам помощ от тази сгам. 

Тялото на Адриан се разтърси от поредния силен пристъп. Наредих на лечителите да го задържат неподвижен. Всяко движение щеше да му донеса само още повече болка. Устните ми изричаха заклинания след заклинания, а огънят ми обгръщаше тялото му в опит да го излекува. Нищо не помогна. 

За мой най-голям ужас видях вече затворената рана на рамото му да потъмнява бавно, докато не стана моравовиолетова. Това не беше нормално. Нищо в това състояние не беше нормално, а дишането му... дишането му ставаше все по-слабо. Нямах избор. Едва не се задавих със следващата си команда:

-Ти! - посочих един от пазачите до вратата - Отиди да доведеш някой лечител от елфите.

Отново погледнах сина си. Под клепачите му очите му мърдаха трескаво...Какво ли сънуваше сега? Какъв ли кошмар?! Приближих се и поставих ръка на челото му. Кожата му гореше. Изпуснах притеснена въздишка, докато чаках врага да дойде да спаси наследника ми.

Не след дълго вратата се отвори и през нея влезе принцът на Лисандрия със своята високомерна ледена физиономия, следван от  по-дребен елф, облечен с униформата на Лисандрийската дворцова стража, и с рижавокафява права коса, пристегната на главата с кожена лента. Това трябваше да бъде лечителят им.

Изправих гръб и ги посрещнах, въпреки кръвта по ръцете и дрехите ми и че короната на главата ми липсваше. Нямаше да им се моля на долните копелета за нищо. Даже и сега, нямаше да го направя. Взрях се в принца пред мен с ледено спокойствие, поставяйки маска за пред врага. Тъкмо щях да кажа някой хаплив насмешлив коментар, когато Верон проговори път и то не на мен:

-Валадир, погрижи се за Негово величество.

Дребният елф мина покрай принца си и покрай мен, сякаш бях просто камък. Ярост се надигна в нем от факта, че не прояви уважение. Проследих го тихо с поглед, но се възпрях да кажа нещо. 

Елфът носеше на къста кожен мех. Застана пред проснатия в безсъзнание Адриан и развъртя капачката. Миг по- късно във въздуха се понесе тънка нищка от вода, контролира от магията на лечитела. Елф от водния клан. Сруята вода покри  раната на рамото, контрулирана от ръцете на елфа, а от устата му се понесаха думи на древния език. Молеше майката за изцеление. 

Ако живота на сина ми зависеша от една молитва към една от многото им богини нямаше просто да седя така. Направих крачка към Адриан, а остатъка от магията ми се надигна в готовност.

Верон направи крачка напред заедно с мен. Предупреждаваше ме, а под принципно спокойния му поглед сега прозираше нещо опасно.Не можех да се меря снего, не и когато силите ми бяха изчерпани.

 Бях с вързани ръце. Нямах друг избор. Много добре знаех същността зад четирите стихии, които само най-умелие можеха да овалдеят. Земята беше тялото на човек и всичко материално, водата беше същността на всяка клетка в тялото, вятъра беше душата и съзнанието, а огънят... огънят беше времето. Можех да свия времето и да накарам раната му да зарасне по-бързо, но само водата можеше да излекува истински материята.  И всичките заклинания на този свят нямаше да ми помогнат. Моята стихия не можа да му помогне. Затова оставаше да го оставя в ръцете на друга. А ако се провалеше, щях да го разкъсам на хиляди парченца.

Адриан.Моляте не се предавай, момче!

Не се предавай, синко!

================

Хей, сладури... ето я и новата глава. Представих ви две съвсем различни гледни точки и три различни локации и време на действието. Разчупих малко традиционното. Надявам се да ви е допаднало.

И ще ви задам един въпрос сега щом говорихме за стихиите... коя стихия владее всъщност Адриан, щом владее леда.  Коя или по-точно кои? ;) ( да ви размърдам малко мозъците.)

Надявам се всички да са се сетили правилно, не че е трудно... нали ;)

Очаквайте продължение на историята в близките дни. Целувки от мен и се пазете здрави всички. <3