Смъртоносна

~*'43 '*~

-Какво стана? - попита ме объркан Хино

-Ария ме ухапа.

Посрещна ме буен смях, главно от него самия и Каси. Явно се забавляваха добре на мой гръб, щом и Томас се усмхна.

Погледнах в джоба от вътрешната страна на перелината, само за да видя малките бялснали очета, готови пак да атакуват. Въздъхнах изморено.

-Ако искаш да седиш в мократа перелина добре. Тъкмо повече храна за нас.

Нослето и потрепна раздразнено и ме посрещна поредица от цвърчене. Бях убедена, че ме псува. Приятелите ми започнаха отново да се кикотят. Бръкнах отново в джоба и този път не ме ухапа. Малкото мишле остана в дланта ми и се огледа наоколо. Козината и беше влажна, а тялото и се тресеше. 

Поставих я внимателно върху матрака на легото до Касия, близо до котлето. Тя изцвърка недоволна и започна да прокарва лапи през главичката си в опит да се подсуши. Свалих мократа си перелина и я окачих при останалите да съхнат, а на земята под тях вече се бе образувала локва. Хино ми направи място да седна и ми подаде последната купа яхния и парче хляб. Каси от друга страна даде на Ария  малко късче хляб и й отряза едно парченце сирене, което носеше в торбата си.

Не започнах да се храня веднага, а се вгледах отново в кървавата капчица на върха на средния ми пръст. Хино, разбита се, не можа да си спести хлапашкия коментар:

-Обаче знае къде да хапе. 

Касия едва не се задави с яхнията от смях. Даже Томас се засмя. А аз и Ария го гледахме кръвнишки.

-Казвала ли съм ти, какъв си простак? - го попитах, но и мен самата започна да ме избива на смях

-Всеки божи ден, мила. - поклати разочаровано глава той- Всеки божи ден.

Атмосферата стана някак по-топла и сплотена. Завиждах му, как винаги успяваше да го постигне. Погледнах го скишом, сетне се съсредоточих към блуткавата храна в купата си.

***

 '><' Крал Торин  '><'

Синът ми! Единственият ми наследник! Как го бях допуснал?!

Кръвта му беше засъхнала по пръстите ми, а проклетите заклинания не помагаха. Нервите ми се бяха обтегнали до предел. Бях успял, съвместно с лечителите да затворим огромната рана на рамото му, но не тя или дори загубата на кръв бяха големия проблем. Тялото му се тресеше, кожата му беше потна и гореща. Дишаше тежко, сякаш се бореше насън с нещо.  Понякога от гърдите на Адриян се изтръгваше и сподавен вик, който секваше почти мигновенно. Нещо не беше наред!