Смъртоносна

~*'43 '*~

-Ако не заплахата, че ще му отрежа... сещаш се какво, със сигурност ще свъши работа. -подсмихна се

Кикота на приятелката ми изпълни малката стая и стопли сърцата ни, премръзнали от дъжда. Несъзнателно аз самата се усмихнах и вече не усещах студената хладна прегрътка на подчизналото ми тяло. 

На вратата ни се почука тихо и несигурно. Всички разговори стихнаха, а погледите ни се забиха в готовност във вратата. Поканих дошлия с леден глас. Миг по-късно на прага ни застана малко слабо слугинче, което носеше в ръцете си поднос с четири купи с яхния, от които излизаше пара и един цял хляб встрани. Очите на младото момиче ни гледаха с нескрит страх и даже отдалече видях как трепериха леко ръцете й. Не я винях. Да поднесеш храна на вълците.Това бяхме в нейните очи.

-Казаха ми... казаха да ви донеса храна. - заекна с тих глас тя, забила поглед в подноса.

Погледнах Хино в мълчалива заповед. И той разбира се я разбра.  Приближи се до момичето и пое подноса от ръцете й. Тя се отдръпна леко , но не каза нищо, нито го погледна. Той остави подноса на леглото до него, сетне бръкна в джоба си и извади от кесията си три сребърника.

-Вземи. - каза само и бутна парите в ръката й

Тя ги погледна и не помръдна. Беше объркана... или притеснена.

-За какво ми ги давате?- попита тя предпазливо

-За да отидеш и да си купиш, нещо от което имаш нужда. - продължи с по-лек глас той - Нови обувки например.

Момичето погледна прокъсаните си стари ботуши и сякаш се засрами.

-Не казвай на собственика, става ли. - надвеси се той напред към нея и й намигна приятелски- Това ще е нашата малка тайна. 

Девойката най-сетне вдигна очи към него, макар и само за миг. Сетне кимна с наведена глава и бързо излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Кимнах му с благодарност, когато се обърна. Касия обърна цялото си внимание към храната. Не я винях, корема ми се бе свил на топка.

-Хайде, да ядем докато е топло. Сядайте.-подкани ни тя

Томас се настани мълчаливо до сестра си, а Хино им подаде по купа, докато Касия бече беше започнала да гризе края на хлаба. Един член на групата обаче липсваше.

Бръкнах в джоба на перелината си. Посрещна ме лека болка в пръста. Дръпнах ръка рязко само за да видя малката рана на върха му.