Смъртоносна

~*'43 '*~

****

~*'Селест '*~

Тъмнометалическите облаци ни следваха през целия ден, докато накрая не изипаха яростта си върху нас със залязването на слънцето. Бяхме принудени да намерим прикритие, за да не настинат конете, а и за да можем да спрем и отпочинем. Качихме ли се в планината, шанса да намерим някоя странноприемница беше нищожен. Затова решихме да се възползваме до последно. 

Собственикът на странноприемницата едва не се задави с виното си, когато видя четирите черни перелини да влизат през вратата. В трапезарията всички раговори спряха, а погледите станаха предпазливи. И слепец би познал личните убийци на краля.

Без да ми мигне окото поисках прикритие за конете, както и да им бъде осигурена храна.   Собственикът кимаше упрашено и се съгласяваше с всяко наше решение. Настани в най-хубавата стая. Доколкото нещо можеше да бъде хубаво в тази овехтяла сграда. Но всичко бе по-добре от това да спим на ледения дъжд.  Стаята, която всички щяхме да споделяме тази вечер, представляваше просто две изтърбушени  големи легла, прозорец, дървена табуретка и малко чугунено котле, в което гореше огън. Светлината в стаята идваше именно и само от него.  

Двете с Касия пуснахме тежките си дисаги на земята с въздишка. Цялото ми тяло ме болеше от ездата и с негодувание осъзнавах, че на следващия ден и всеки следващ щеше да става все по-зле. Касия се тършна тежко на леглото и раздвижи рамената си. Явно и нея я мъчеше същото.

Отидох до прозореца смълчана. Гледах как пада поройният дъжд и как образуваше оргомни кални потоци по улиците на малкото провинциално градче. 

-Замръзвам. - изнегодува Касия зад гърба ми -Том, сложи още дърва в това овехтяло нещо.

Чух зад себе си дрънченето на металния капак на котлето, когато Томас изпълни желанието на сестра си. Извърнах поглед от ужасното време , за да видя как Хино се мнъкна в стаята и затвори вратата след себе си. Смъкна качулката от главата си, но маската остана на лицето му. Той прокара ръка през мократа си коса, в опит да я подсуши някак. Беше останал в конюшнията, за да увери, че ще се погрижат за конете и за двете черни врани, които носихме със себе си.  Кимна ми през стаята преди да заговори:

-Подкупих коняра, за да съм сигурен.

-И си сигурен?! - подигравателно попита Касия, която свали подгизналата си пелерина и я подаде на брат си, които я окачизаедно с неговата в близост до печката