Смъртоносна

~*'43 '*~

-А днес кралят доведе сина си и тук. Едва ли е съвпадение.

Верон кимна.

-Съгласен съм. Започнал е да го подготвя.

-Може да използваме и това в наша полза. - замислих се за стратегията зад бъдещите ни действия - Принцът е объркан и не желае да има нищо обшо с баща си. Виждам го всеки път.

-Имам план вече. Остави нещата в моите ръце. 

-Добре.

Имах му пълно доверие. Пих му позволил и да прониже сърцето ми с нож и знаех че той би направил същото.

Помежду ни се спусна мълчание. Две секунди по-късно ме удари прозрението какво всъщност беше казал преди малко.

-Селест. - спрях за миг и го погледнах сериозно, преди да придължа. - Каза, че е напуснала замъка, а не покоите си. 

Приятелът ми се взираше мълчаливо в очите ми. Поредния повей на вятъра премина между нас и развя косата му. Стиснах юмрук и се отблъснах от скалата, чувайки отговора преди да го е казал.

-И е взела книгата със себе си. 

Стиснах челюсти и застанах точно пред него. Оставих се да усети, че бях ядосан... и то не беше заради сцената в ямата преди малко.

-Отивам. Пренеси ме .

Верон за моя изненада прие всичко спокойно, а очите му ме гледаха загрижено. Постави ръка на рамото ми, сякаш за да ме спре.

-Вече изпратих Арсен да следи групата им изкъсо. Той е единствения, които може да остане незабелязан. 

-Не е късно да пренесеш и мен.

-Не -отсече ледено принца - Нужен си ми тук. Няма да те оставя отново да следваш сляпо интуицията си.

-Без нея намаше да сме тук сега.- прошепнах със заплашителна нотка в гласа - Нямаше да сме толкова близо. 

-Не те води интуицията сега обаче и това може да те накара да сгрешиш. Нужен си ми тук. Не приемем отказ.

Стиснах челюсти и се отдръпнах  от ръката му на рамото ми.  Погледнах настрани. Затворих очи и се концентрирах вършу студената ласка на вятъра по лицето ми. Вдишах дълбоко и отворих очи.  Обърна се към брата си по оръжие и му подадох ръка:

-Да изчезваме оттук.

Верон ми отвърна с лека приятелска усмивка преди да хване в здрава хватка китката ми. Миризмата на магия ни обгърна, дъх на седеностудена планинска река и борови връхчета. Светът около нас се размъти и потъмня, а в следващия миг онова ужасно място изчезна. Споменът и трвогата ми обаче останаха.