Смъртоносна

~*'43 '*~

-Иде ми да...

-Не си единствен.

Изправих се бавно и потупах окуражително Верон по рамото. Той не извърна поглед, а ледената ярост в очите му ставаше все по-наситена. Бях убеден, че всеки смъртен видял лицето му, щеше да получи паник атака. Лице, което позазваше само на тези достойни да бъдат посечени от острието му.

-Разкажи ми всичко.

Отпуснах ръка от рамото му и се подпрях на един от многото високи камъни, които ни осигуряваха прикритие, а на мен ми дадоха усамотение от сцената, която се разиграваше в ямата. Разказах всичко, което бях видял и което се беше случило. Споделих и съмненията които имах, а когато приключих беше настанала тишина. Само жуженето на вятъра в пукнатините между камъните се чуваше. Тишина, която бе по-зловещта и от безпорядъка преди минути. Верон не откъсваше поглед. Гърбът му беше изправен и стегнат, а лицето му остана ледено като камък. Изминаха няколко мига преди принца да се обърне, а очите му горяха в готовност.

-Ако се окажеш прав това може и да ни помогне всъщност в плана.

-Нямам доказателство, че съм прав.- отвърнах сериозно

-Времето ще покаже. - отвърна само принца, а поредния повей на вятъра развя дългата му луннобяла коса. Суровостта на лицето му обаче остана. - Ние само ще наблюдаваме нещата в сянка.

Кимнах стегнато. Помежду ни се спусна мълчание. Мислите ми се въртяха безразборно в главата ми, но една все преврез в битката:

-Получи ли отговор от Селест на предложението ни?

Ако интуицията ми подсказваше правилно, а тя никога не ме подвеждаще, щеше да се съгласи да си сътрудничи с нас. Нямах търпение да срещна нацупеното и лице от факта, че ще работим заедно за общта цел.

-Не. - отвърна стегнато Верон и зарея поглед в страни- Напуснала е замъка тази сутрин. Проследих миризмата й до тунелите в подземията, през които не можахме да преминем преди седмица. Миризмата на хамелеонката беше слаба. Навярно не е влизала в покоите й откакто я парализирахме.

-Отново подземията, хъм. - казах замислено и си разтрих челото, за да разкарам главоболието, преследващо ме цяла сутрин - Какво има толкова там?

-Очевидно нещо голямо. - принца скръсти ръце на гърдите си , а непроницаемият израз отново се появи на лицето му -Вчера Исар проследи миризмата на краля, принц Адриан и Селест до още един от входовете към подземията.