Смъртоносна

~*' 42 '*~

-Отворете портата и на позиции!- извика баща ми

Портата започна да се вдига бавно, следвана от стържест се звук. Миг след това се чу ужасен рев, който долиташе право към нас. Баща ми извърна лице към мен и ми каза с тих и спокоен глас:

-Стой до мен, Адриан.

Лед скова всяка моя клетка, а ума ми стана изцяло подвластен на паниката. Не знаех как да реагирам, какво да очаквам и какво да си мисля в този момента, момент който можеше да коства живота ми.

Портата се вдигна до толкова, че да видя как дракона размахва крила с ципест плясък, наведен и готов за атака с разтворени челюсти, от които капеше кръв. Гърлено ръмжене се изтръгна от гърдите му, а червените му очи ни гледаха диво. Елфите бяха издигнали това същество като едно от най-почитаните, най-мъдрите и жертвоготовни. Това същество пред мен нямаше нищо общо с тези представи... то искаше единствено да убива.

-Сега! - извика някой и като по команда всички пристъпиха напред

Войниците зад мен ме принудиха да тръгна след баща си, право към кръвожадната усмивка на звяра. Краката ми се препънаха един в друг и истински страх скова цялото ми тяло, когато видях как драконът се хвърли напред. Времето сякаш се сви, секундите се превърнаха в часове, докато гледах как гиганското черно туловище връхлита групата от войници. А баща ми... баща ми беше най-отпред, спокоен и непроницаем. Сякаш е на бойното поле, готов да отвърне.

Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная огъня, които беше лумнал от двете страни на групата ни. Миг след това се превърна в огнено торнадо, което се насочи право към звяра. Но дракона не спря, а беше вече толкова близо, че можех да видя колко е развълнуван от битката.

Веригите издрънчаха някъде в далечината и тялото на дракона спря своя устрем , само на два метра от нас. Огнената вихрушка се сблъска с черното люспесто тяло и го притисна към земята, а пламъците го обгърнаха отвсякъде. Проехтя ядосан рев преди звяра да се раздвижи сред пламъците.

Погледнах към баща ми. Лицето му бе ледено спокойно, а устните му изричаха тихо думи, които не бях способен да чуя. Войниците оклоло мен побързаха да се подредят в строй около дракона и дадоха път на двамата, които носиха със себе си новите окови. Местих онемял поглед между чудовището, което агонизираше на земята пред мен и баща си, виновникът за агонията му. Стоях и съзерцавах изумен, неспособен да помръдна или да издам звук.