Смъртоносна

~*' 42 '*~

Време колкото един удър на сърцето, преди дракона да захвърли тялото настрана и да нападне следващия войник. Подплашените животни се отдръпнаха с писък или биваха пометени от големите крака и опашка на дракона.Веригите се опънаха със стържещ звук и чудовището едва не се строполи на земята от камшичния удър. Замахна с дългите си нокти и успя да блъсне един от войниците, които бързаше към портата. Войника се сгомоляса на земята в несвяст, а от разцепената му брония текна река от кръв. Драконът изрева бясно и се задърпа към останалите войници, които тъкмо затваряха металната решетка на портата след себе си.

Смехът на баща ми в мое дясно прокара ужасен трепет през гръбнака ми. Погледнах го с ужас в очите, а той гледаше към шоуто пред себе си с истинско развеселение. След миг очите му срещнаха моите и видях раздразнение, когато съзря ужаса ми.

-Ако не убие петима стражи на хранене , значи не сме го нахранили добре. - каза с насмешка той- Днешното представление не си го биваше.

Ужасен погледнах отново към ямата. Драконът гледаше кръвожадно и ръмжеше на мъжете отвъд портата. Сетне чудовишето се обърна и захапа една от оковите на крака си. Люспите под оковите бяха олющени а на места даже липсваха, разкривайки разранена груба кожа.

-Защо сме тук, татко? - попитах с безчувствен и хладен глас, без да откъсвам от поглед ямата

-Помниш колко беше малък само допреди седмици, нали? Освен много хранене, това изисква и непрекъсната подмяна на оковите. Затова сме и тук днес. - отвърна ми той, като дръпна юздите и засочи коня си по една стръмна пътека встрани

Последвах го, замислен върху чутото.

-Но той за малко да се измъкне днес. Тези вериги не могат да го удържат още дълго. Сам видя, че механизма не удържа.

-Уви, скоро няма да бъде и нужно да бъде оковаван.- отвърна спокойно негово величество

Объркване и притеснение премина през тялото ми.

-Какво искаш да кажеш?

Баща ми не ми отговори веднага.Не знам дали се чудеше дали да ми сподели това или как бих го приел.

-Защото смятам да го направя мой.

-Как така? Не избира ли дракона сам своя господар.- погледнах го объркано - И елфите казаха, че когато минат два месеца и порасне напълно, тогава може да избера кой да бъде негов господар. Сега е едва краят на първия месец.