Смъртоносна

~*' 39 '*~

Тримата се поклониха на баша ми и се присъединиха към останалите. Няколко секунди по- късно се чуха и следващите стъпки, които приближаваха. Съсредоточих се към края на стълбите съсредоточен в последните две фигури, които ги изкачиха. Бяха мъж и жена и двамата имаха руси къдрави коси. Мъжът придържаше жената за лакътя, докато й помагаше да се изкачи, която явно нямаше силата да го направи сама. Мъжът бе със слабо, но жилаво тяло, а по ръцете му личаха множество белези и ако съдих по малките остриета по цялото му тяло изобщо не беше за подценяване.

Те се приближиха към нас, все още не виждах лицето на жената, от падналата пред лицето ѝ коса. Тялото ѝ бе дребно, почти детско и сигурно щях да я помисля за дете, ако не бяха пишните ѝ гърди. Но нещо в нея ми се стори смътно познато, сякаш я бях виждала и преди.

Двамата се поклониха и поздравиха двамата с баща ми, но за разлика от останалите, кралят не ги изпрати да седнат по местата си. На устните на баща ми се разля жестока усмивка и той взе в ръка чашата на своята сянка, която не беше докосната и я поднесе към устните си със задоволство.

-Радвам се да те видя, Ария.

Ария. Това име... Не знам откъде, но бях чувал това име.

Отговът дойде миг по-късно, когато жената вдигна поглед към баща ми, изпълнен с ярост. Трепет премина през цялото ми тяло и студенината отново ме заля като вълна. Познавах това момиче. Високите скули, светлата кожа и тези зелени очи, които никога нямаше да сбъркам, защото никой друг не бях виждал с подобен нюанс на зеленото.

Студа изпълни всяка моя частичка, а гърлото ми се сви, когато осъзнах кого или какво стоеше пред мен. Лейди Ария, приятелката на Селест. Една от асасините беше близката приятелка на скъпата ми братовчедка.Шок премина през цялото ми тяло. Селест не знаеше, не знаеше за нищо от това, а Ария бе там, за да я шпионира, или за да я пази...но от какво, или от кого? Не откъсвах очи от нея, невярващо.

-Удоволствието е изцяло мое, ваше величество. - каза тя хладно, но усетих ясно сарказма в думите й, както и гнева.

Омразата в очите й обаче не изчезна, докато гледаше баща ми. Никога, никога не бях виждал някой да го гледа така. Някой да има смелостта да го направи и да преживее следващия ден. Но това момиче, което бе толкова усмихато и чаровно при първите ни срещи, сега гледаше баща ми с такава омраза, сякаш бе самия смисъл на нейното съществуване. Сякаш тя сега бе друг човек.

Баща ми се засмя гърлено и постави чашата на масата, сякаш това искренно го забавляваше. Сетне обърна очи към мен и заговори :

-Хамелеонът, за когото толкова много се изненада, в момента стои пред теб, Адриан.

Изправих гръб от изненада и се взрях невярващо в крехкото момиче пред мен. Превзеха ме спомени от близките дни, в които постоянно имах усещането, че някой ме наблюдава. И сега всичко ми се изясни... всички същества които ме наблюдаваха през цялото време имаха същите зелени очи. Споменът за малкото птиче, кацнало на парапета на балкона ми точно на метри от мен ме споходи... зелени очи. Нейните очи. А сега тези очи се взираха в мен отново, а в тях разчетох само притаен страх и предпазливост.

Трябваше да предупредя Селест. Трябваше да я предпазя от всичко това.

Колко ли още неща бяха скрити от мен?!

==============================

Здравейте сладурчета, ето ме отново с новата глава. Цял ден работя върху нея и се надявам да ви харесва. На мен лично не ми се искаше да спирам дотук... исках да пиша и пиша, докато не ми окапят ръцете.

Реших да развия два сюжетни паралела, да развия образа на Адриан, които ми е токова любим, но останал някак на задрен план, като и (вече ви бях обещала) действието с бунтовниците. Така че ето ви ги-две в едно.

Надявам се да ви харесва, сладурчета. И ще се радвам на вашите отзиви, защото те са това което стимулира всеки автор да продължи да пише.

Целувки и до следващия път :*