Смъртоносна

~*' 39 '*~

-Ела, седни.- махна ми с ръка крлая и се подчиних мълчаливо

Настаних се на стола до неговия, но не докоснах чашата пред мен, която беше пълна с вино. Сянката на краля също не докосна своята, застанала от дясната страна на баща ми изправена и с ръце зад гърба ѝ. Маската и качулката ѝ ми пречеха да видя лицето ѝ. Не че изгарях от желание да науча коя е. Тя беше първата, от която щях да се отърва, станех ли крал. Нямаше да позволя на такъв демон да седи вдясно от мен. Това място бе предназначено само за един човек, дори и тя да не го искаше. И това бе Селест.

Звукът на приближаващи се стъпки привлече погледите на всички ни. Пред нас се появиха двама мъже и една жена, всички облечени в еднакви черни кожени униформи. Двама от тях явно бяха близнаците, за които бяха споменали по-рано. И двамата имаха гарвановочерни коси и очи, светла като сняг кожа и силно изразени скули. Брат и сестра, които въпреки че са разнояйчни близнаци, си приличаха толкова много. Това бе изумително. Придружителът им бе висок и с тъмнокяви очи и коса. Тримата се поклониха и поздравиха баща ми, но видях изненадата по лицата им, когато ме видяха.

-Ваше величество, истинска чест е да ви видим отново. - добави мъжът с кафявата коса, очевидно притежаващ по-висока позиция от останалите двама

-Без форламности, Хино. -махна му раздразнено баща ми - Сядайте!

Хино.Още едино от имената, което беше споменала лидерката им по-рано. Онзи, на когото явно имаше най-голямо доверия. Затова щях да го запомня добре.

Тримата се подчиниха като се настаниха няколко стола през нас на почтително разстояние. Погледите им се местеха притеснено между трима ни, като най-бързо се извръщаха от господаря им и се задържаха най-много на господарката им.

Скоро се присъедини още една група асасини. Пред нас застанаха нисък мъж с здраво като скала тяло и тъса коса, висок и слаб мъж с рижава коса и зелени очи и една жена с толкова различен външен вид, че едва ли бих я забравил. Кожата ѝ беше светлокафеникава, косата ѝ не сплетена на множество малки плитки, завършващи с мъниста, а през половината ѝ лице минаваше дълбок грозен белег, който бе рзцепил горната й устна. На гърба си носеше дълго копие, а тялото ѝ беше силно като на всеки добър войн.

Правих си старателно записки в главата за всеки един от тях и пресметливо обмислях всяка подробност. Тези записки щяха да са нужни по-късно.