Смъртоносна

~*' 39 '*~

Усетил смайването ми, баща ми извърна глава към мен, но не каза нищо. Войниците около нас, които явно охраняваха входа, се поклониха дълбоко на своя крал, а лицата им издаваха същински страх.

-Свикайте ордена! - заповяда Сянката на своите подчинени

Двамата войници не се поколебаха, а тръгнаха с бърза крачка да изпълнят заповедтта й. Убийцата постави факлата на една поставка на стената и започна да се изкачва по дървените стълби, които отвеждаха до веранда на няколко метра от земята, продължаваща в една дълбока ниша в скалата, създала естествено прикритие от погледите. Баша ми я последва мълчаливо, но аз се поколебах, все още взиращ се невярващо във всички тези убийци пред мен. Хиляди... бяха сигурно хиляди асасини. А колко ли бяха в момента на мисии? Толкова много безмилостни убийци, които бяха обучени именно тук, бяха обучени всички те да бъдат сенки на краля. Студенина се прокрадна през гръбнака ми и достигна пръстите ми. Свих юмруци, за да се оттърся от чувството. Извърнах поглед и се заизкачвах след баща си. Но ледения хлад остана и се разля по цялото ми тяло. И за моя голяма изненада студа във вените ми даде леко успокоение, даде ми усещане, че нещата бяха под контрола ми, дори и изобщо да не бе така.

Озовал се високо на платформата, отново се взрях към сборището от асасини. Усетих нечия ръка на рамото си и изтръпнах. Обърнах се рязко, само за да видя самодоволната жестока усмивка на баща ми. Постарах се лицето ми да остане максимално спокойно, въпреки неприятния трепет, които тази усмивка запрати по тялото ми.

-Всичко това ще бъде твое някой ден, синко. Всичко това и много повече. - в очите на баща ми просветна нещо, което опреличих на гордост към това, което бе постигнал тук - Това ще бъде моето наследство към теб. Постарай се да се грижиш добре за него.

Кимнах, неспособен да кажа каквото и да е било. Ужасен бях от факта, че говори за това като за свое дете, нещо което е създал и се е грижил за него. Начин, по който никога не бе говорил за мен и сестрите ми.

Отместих поглед, неспособен повече да гледам сборището от убийци. Станех ли крал щях да го унищожа при първа възможност.

Двамата с баща ми се отправихме към дългата ощърбана маса в дъното на каменната ниша, образуваща като миниатюрна пещера. Три факли озаряваха мястото и картите прикрепени на всяка от стените. Сянката на краля наливаше някаква напитка в три чаши и ги остави на масата за всеки. Баща ми се настани на центрлания стол и изпи напитката на веднъж. Постави празната чаша на масата пред себе си и се облегна назад, сякаш бе в покойте си, а не сред убийци.