Смъртоносна

~*' 39 '*~

За моя изненада Адриан стана на крака, изправяйки уверено рамене, а лицето му остана сериозно, без следа от досегашната му обърканост. Кимна уведено без да казва нищо и в душата ми се появи гордост. Колкото и да ме бе страх да му разкрия и каквото и да предприемеше следкато разбереше всичко, в едно бях убедена... той щеше да бъде добър крал. Дори и аз да нямах място до него.

***

^^^  Адриан ^^^

Толкова тайни. Толкова много тайни имаше баща ми. Винаги съм знаел, че крие нещо точно под носа ми, но никога не си бях представял това.

Продължавах да мълча през целя път, които извървяхме по толкова тъмни и непознати за мен тунели. Спускахме се все по-надолу и по-надолу в сумрака. Яснота в тъмнината на стария тунел беше само на бледата светлина, хвърляна от факлата в ръката на онази убийца, която всички наричаща Сянката на краля. Асасинът водеше двама ни по коридорите от стари ронещи се камъни, а единственият звук, който се чуваше, беше ехото на собствените ни стъпки.

Загледах се в гърба на баща си, чиято походка бе толкова спкокойна сякаш нищо от това не го притесняваше. Обясни ми на влизане в тайните тунели, че входовете към двореца и обратно се отваряли единствено с магия. Никой без неговото позволение не можеше да влезе в подземията.Което и обясняваше факта, защо никой, включително и аз, не знаеше за съществуването им.

Факта обаче, че цялата тази история с асасините бе скрита от мен, ме побъркваше. Асасините бяха буквално под носа ни. Смятах Сянката и хората й само за шепа убийци, които изпълняваха най-долните поръчки на краля, но никога не си бях представял, че бяха толкова много... цяла армия. Не вярвах и сега. Мозъкът ми не можеше да усвои тази информация изобщо като възможна. И може би щях да продължа да го отричам, но когато дочух далечните викове на войници и ковачници, които се приближаваха с всяка моя крачка, гърлото ми пресъхна. А когато убийцата избута една стара врата пред себе си и разкри голямото слабоосветено от факлите простанство, бях забравил как да дишам.

Посрещнаха ме викове на множество дуелиращи се мъже и жени и миризмата на метал, дим и старо дърво. Отправих смаян поглед из цялото пространство пред мен, все още не вярващ на очите си. Помещението бе широко и с висок таван и приличаше на огромна пещера, отколкото на нещо, построено с човешки ръце. В мое ляво се намираха множество работилници, откъдето се стелеше миризмата на дим и въглени и се чуваше звука на удър на метал.В стените на пещерата бяха издълбани ниши, отделени с врати. Явно бяха спални помещения. В далечния десен край на казармата имаше голяма метална порта, охранявана от двете й страни от високи военни кули със стрелци.  По цялата дължина на казармата имаше пръснати войници...асасини, поправи ме съзнанието. Тези престъпници не бяха достойно да бъдат наричани вийни на кралството. Но бяха толкова много. Толкова много.