Смъртоносна

~*' 39 '*~

-Ще можете ли да тръгнете утре сутрин?

-Да, но ще трябва да започна с приготовленията веднага.

-Добре. Съберете колкото се може повече информация за бунтовниците. Това е вашата мисия. Не атакувайте, не и преди да сме разбрали каква е целта им, кой стои начело и как знае толкова добре къде да ни удари?

Кимнах сериозно, при което качулката ми се свлече още по-ниско, пускайки сянка пред цялото ми лице.

-Ще изпратим гарван веднага след като приключим.

Чичо ми изправи гръб и ме погледна с решителни леденосини очи. Очите на господаря, пращащ послушната си пешка в тила на врага.

-Тогава нека отидем да уведомим останалите от ордена.

Поклоних се леко с покорсто. Но следващите думи на краля ме изненадаха:

-Адриан ти идваш с нас. Крайно време е да разбереш що за сила е скрита пред очите ти.

Вдигнах поглед само за да видя искренната изненада на лицето на принца, примесена с объркване, но и интерес. Много, много по-скоро отколкото бях очаквала Адриан щеше да се сблъска с истината, спотайвана толкова години от него. Замислих се за причината краля да му я разкриваше точно сега. Дали ситуацията, в която бе изпаднало кралството, не бе подтикнало чичо ми да срещне принца с коварната истина за силата зад трона... за силата която държеше кралството стабило между останалите по-могъщи държави на континента, макар и с цената на много жертви и престъпни деяния. Рано или късно Адриан щеше да стане крал и да разбере всичко, тогава щях да стана неговата сянка и всичко, което е постигнал баща му, щеше да е в неговите ръце. Но едно знаех със сигурност...Адриан нямаше да иска нищо от това, което ще му остави след себе си баща му. Познавах колко доброта криеше в своето сърце и знаех, че мръсотията която баща му му предлагаше, никога нямаше да бъде истински приета от него. А може би именно затова и краля беше решил да го научи рано... да го приеме и да го разбеде, а може би даже и да промени собствения си син.

Каквито и да бяха намеренията на чичо ми, аз не бях готова да видя добротата да изчезва от душата на Адриан. Не бях готова и да научи за всичко това, което ставаше под мое командване, дори и все още да не знаеше коя бях всъщност. Не исках да научава. И след смърта на краля бих продължила да живея двоен живот като сега, само и амо за да не разбере.