Смъртоносна

~*' 39 '*~

-Трябва да действаме незабавно.Не можем да си позволим загубата на мините. Ресурсите ни трябват. Нека изправим войстака си да потуши ситуацията.- предложи решително генерал Ретфор, поставяйки ръката на дръжката на меча си- Колкото по-бързо овладеем положението, толкова по-добре. Не трябва да позволяваме да се разчува за успеха на бунтовниците.

-Съгласен съм- обади се  с тих и леко колеблив глас лорда- Колкото по-малко хора знаят, толкова по-малко биха се включили към каузата им.

-Събери кавалерията и потеглете веднага.- заговори краля с пресметлив поглед

-Слушам, Ваше величество.- поклони се леко генерала

-Останете в мините до овладяване на положението. Увеличи мерките за сигурност, за да не се стига втори път до подобна ситуация. Ясен ли съм?!

-Ще Ви донеса победа, Ваше височество. Ако трябва и с цената на собствения си живот.- отвърна с готовност възрастия войн.

Крал Торин кимна в съгласие, след което върна вниманието си върху каратата.

-Тогава тръгвай веднага и не губи ценно време. Ще очаквам доклада ти.

Генерал Ретфор се поклони още веднъж след което се устреми към изхода с уверена крачка. Настана напрегнато мълчание, следкато вратата се затвори плавно зад него. Накрая, след напрегнати  минути на размишление, чичо ми заповяда на лорд Брандет да напусне залата и да се поглижи за финансовите въпроси, които бяха разискали преди да ги прекръсна.

Сега в залата за заседания бяхме само краля, принца и аз... неговата сянка. В тишината между нас се чуваше само пукота на огъня в голямата камина.

-Изправи се.

Подчиних се на заповедта на господаря си, но останах на крачка встрани от чичо ми и сина му. Негово величество се беше замислил надълбоко, а челото му се бе сбръчкало несъзнателно. Изминаха секунди преди да заговори отново, а гласът му беше с обичайната си студенина и хладнокръвие.

-Сега е моментът да обсъдим планът за действие относно бунтовническата среща. - подаде сериозно чичо ми

Притеснението се загложди в мен от факта, че обсъждахме подобни панове пред принца. Работата на асасините бяха тайна, за която знаеше самои краля. За всички останали асасините се състояха само от шепа хора, близки до мен, а именно ордена. Никой не подозираше за съществуването на цяла армия от асасини в подземията под двореца. Затова и факта, че обсъждаме това пред принца не беше нещо, което беше позволено. Погледа ми несъзнателно се задържа на Адриан, който продължаваше да седи и да ни наблюдава мълчаливо. Най-вече не исках да го забърквам във всичко това, не исках и да разбира, коя бях всъщност самата аз... защото тогава щеше да ме намрази.