Смъртоносна

~*' 38 '*~

-Ед, можеш ли да ми кажеш какво й се е случило точно?

Асасинът погледна отново към хамелеонката, която дишаше на пресекулки и трепереше неудържимо. Когато върна очи към мен, изпълнени с лек страх, ми кимна положително. Той отиде до бюрото си и се зае да изписва нещо на лист хартия, сетне ми го подаде и зачетох.

При всички положения е било магия, но никога не съм виждал нещо подобно. Тялото й е било поставено в състояние, в което е трябвало да умре, но я е държало на ръба. Сърцето й биеше едва, дробовете почти не поемаха въздух. Състояние на кома, при което тялото продължава да работи в изключително ниски граници.

Трепет премина през гръбнака ми, когато смачках листа в ръката си.

-Тя ще се възстанови, нали?- попитах сериозно, усещайки погледа на хамелеонката върху себе си

Едуард ми кимна и ми направи знак, че просто и трябва почивка. Добре, поне това. Напрежението в корема ми започна да отслабва.

Без да казвам нищо повече се завъртях и изчезнах в сумрака на притихналата казарма, а книгата в джоба ми изпращаше трепет по кожата ми, всеки път като ме докоснеше.

***

Изгревът освети небето в бледосиньо и златисто, а планинския връх се оцвети в кремаворозово. Очите ми се взираха празно в прелесната картина пред мен, сякаш можех така да избистря ума си. С нежелание се извърнах отново към отворената книга пред мен, поставена на бюрото. Свеща пред мен бе изгаснала отдавна, заедно с огъня в камината. Не че имах нужда от светлината им.

Откакто се бях върнала в покоите си се опитвах да разгадая текста в книгата, който беше толкова древен и непонятен, че даже дроидите в старата дворцова библиотека, не успяха да намерят сходни, от които да се уча и превеждам. Взирах се уморено в извитите преплетени символи на древния език, а главата ми пулсираше болезнено. Имах чувството, че бях виждала тези символи и преди, но не можех да се сетя къде. Умората пуслираше в слепоочията ми като тътен, пречещ ми да се съсредоточа.

Може би щом елфите я бях а откраднали, бе написана на техния език, или както ми подсказваше интуицията, език по-древен от техния. Облегнах се в стола с въздишка и свих единя си премръзнал крак под другия.

А, може би и елфите не бяха успели да я разчетат... може би затова ми я бяха дали?! Потърках уморено очи. Каквото и да беше, едно бе ясно... аз нямаше да успея да я разчета.