Смъртоносна

~*' 32 '*~

Дарина и се нацупи по детски и стана от масата. Пожела лека вечер на гостите, след което излезе от трапезарията, следвана плътно от своята дойка. Извърнах се напред, срещайки тъмносините очи на Верон. В този момент осъзнах, че се бях усмихнала неусетно, загледана в малката принцеса. Извърнах очи от неговите и отпих глътка от чашата си с вино, раздразнена, че им бях позволила да видят моята слабост към принцесата.

Прислугата започна да се суети около мен, сервирайки ми различни ястия. На масата се възцари тягосно мълчание. Започнах да се храня, забила поглед в чинията си. Накрая кралицата тактично заговори, пречупвайки създалата се тишина:

-Колко дълго смятате да ни погостувате, ваше величество? - обърна се тя към Верон, докато поднасяше чашата си с вино към устните.

Лицето на Верон остана хладно, докато ѝ отговаряше.

-Колкото е необходимо, за да се сключи мирния съюз?

-Разбирам. - отвърна спокойно кралицата - Дано, проключат преговорите възможно по-скоро. Убедена съм, че Лисандрия Ви липсва.

-Не съм сантиментален по характер. А и вашата страна има превъзходна природа.

-Изчакайте само снега да покрие склоновете на планините. - обади се с уверен глас Адриан - Тогава ще съзрете истинската красота на Мексирия.

-Само синът ми може да открие красота в смразяващия студ и белотата.- добави кралицата с лека усмивка

Елфическият принц погледна сериозно кралицата, изучавайки я с поглед. Генералът мълчаливо наблюдаваше разговорът, а стойката му бе спокойна.

-Вие самата не сте ли родом от Северното кралство?- попита я Верон

-Вярно е.

-И не харесвате красотата на зимата?

Кралицата не отговори веднага. Тя отпи дълга глътка от виното си и се облегна назад.

-Именно приликата с моя роден дом е това, което не ми харесва. Зимата е сурова и безмилостна, смразява и най-малкото късче страст в душата на човек. - Очите на нейно величество се зареяха през прозореца в дъното на царствената трапезария - Затова и аз самата копнея по топлината на слънцето.

-Но студът е все още в кръвта ви предполагам.- отвърна ѝ принцът с ледено лице

В погледа на крализата се вихреше ледена буря, но лицето ѝ остана спокойно, а усните ѝ се разтеглиха в лека усмивка.