Смъртоносна

~*' 29 '*~

-Приведи се в нормален вид. - казах обръщайки му гъб и насочвайки се към вратата- Случилото се да не се повтаря!

Тръшнах вратата след себе си и закрачих бързо по коридора към сърцето на казармата. Ръцете ми трепереха, въпреки че ги бях стиснала здраво в юмруци. Гърдите ми се бяха стегнали на топка, а раздразнението бе завладяло всяка моя частичка. Даже нямах обяснение защо бях толкова гневна. Но раздразнението ставаше все по напористо с всяка изминала минута.

Пътя ми препречи масивна мъжка фирура. Зелените очи на Ария бляснаха на слабата светлина, а лицето на мъжа, в които се бе превъплатила, бе каменно. Заобиколих я, без да и обръщам внимание. Тя ме последва, вървейки до мен.

-Остави ме на мира.- казах ѝ ядосано

-Какво се е случило?

Спрях рязко и я изгедах остро.

-Казах да ме оставиш а мира.

Ария замълча взирайки се в очите ми, след това погледа ѝ се премести някъде зад мен. Извърнах се, за да видя един страж, които стоеше на две крачки от мен и не смееше да ме приближи явно надушил агресията ми. Той се приближи колебливо и ми подаде лист хартия прегънат надве. Не вдигна поглед към мен когато грабнах листа от пръстите му.

Зачетох написаното и стиснах здраво челюсти. Без да давам никакво обяснение се извърнах и закрачих към дъното на казармата, право към изхода, мъчейки се да укротя емоциите си. Кралят ме беше извикал.

***

Тежката врата се затвори сама тихо зад мен, когато пристъпих в помещението. Застанах в средата на помешението срещу господаря си, чакайки го да вдигне поглед от дебелата книга, която четеше в момента, а когато го направи, дори и не трепнах. Леденостудените му очи се взряха в мен и той се облегна назад в стола си, скръствайки пръсти на бюрото пред себе си. Коленичих пред него и сведох уважително глава.

-Викали сте ме, Ваше Величество.

-Изправи се и се приближи.- заговори чичо ми без грам емоция в гласа си.

Подчиних се и се приближих до бюрото, отрупано както винига с книжа. Кралят се протегна измъкна няколко листа от купчината, сетне ми ги подаде. Взех листите в ръка и ги погледнах. Върху тях бе изписана подробна иформация, касаеща само един човек - Питър Марков... моята жертва. Веднага ми стана ясно, кокво изискваше краля от мен, още преди да е изрекъл своята заповед. Пращаше своята вярна хрътка да ловува.