Смъртоносна

~*' 29 '*~

Завъртях се и поставих обратно каната на масата, давайки му възможност да се изправи. Извърнах се към него и го видях как прокарва ръка през мократа си коса, която капеше в очите му. Гърдите и кореът му, който бе сякаш изваян от мамък, бяха на показ, но лицето му излъчваше смесица от две чувства- вина и раздразнение.

-Селест, какво търсиш тук?

-Щях да те попитам същото.- казах ядосано- Не би ли трябвало вече да раздаваш заповеди напред назад, а не да се излежаваш?!

-Нали вече съм буден. - отвърна ми той, смръщвайки чело.

Свалих качулката си, за да огледа по-добре яростта, която се бе изписала на лицето ми. За мое очудване той дори не трепна. Скръстих ръце пред гърдите си и го изгледах студено.

-Чаках да ми пратиш вест вчера, но тя така и не дойде. Какво се случи в катакомбите?

-Нима си се притеснила задето не съм пратил нищо.- отвърна ли с лека усмивка той

-Не се подчини на заповед, а за сметка на това си развратничил.- повиших глас- Явно вчера е било забавно, а?!

Хино премига два три пъти, преди да сведе поглед към неоправеното легло и полуголото си тяло. Явно все още подвластен на тежестта на дълбокия сън отпреди малко. После лицето му стана сериозно, явно спомнил си, случилото се.

-Какво значение има?

Направих една бавна крачка към него, без да откъсвам поглед от очите му.

-Не искам да се разсейваш от поставените ти задължения.В това има значение.

Хино се взря продължително в очите ми, без да казва нищо. После се усмихна предизвикатено и наклони глава на една страна.

-Да не би да завиждаш, Селест?

-Ха, не бъди смешен- изсмях се ледено в лицето му- За какво да завиждам. Че делиш леглото си с всяка в казармата ли?!

Усмивката на Хино поомекна леко и той се наведе над мен. Близоста на голото му тяло ме караше да не мога да помръдна и ми пречеше да мисля трезво.

-Завиждаш за това, че ти не си тази която споделя леглото ми. - каза тихо пой през усмивка

Раздразнението ми прерасна в ярост под думите му. Ръката ми изплющя, когато срещна бузата му. Хино ме погледна с изненада, но устните му продължаваха да се разтягат в лека усмивка. Отдръпнах се две крачки назад и го погледнах сериозно, а ръцете ми бяха стиснати в юмруци до тялото , за да възспра яростта си.