Смъртоносна

~*' 29 '*~

Прикрила лице с качулка се шмугнах в кръглия тунел, изкопан в твърдия черен камък. Тунелът продължаваше в дълбочина, където бяха разположени помешения с провиизии и складове, но аз завих почти веднага налявао и избутах старата разпокъртена дървена врата. Посрещна ме притъмнено помещение пълно с книги, свитъци и листа, осветено единствено от слабата светлина на малко, разпръснати по масите свещи. При влизането ми картографът, мъж на средна възраст с плешиво теме, се изправи рязко и сведе глава.

-Господарке- поздрави ме с тих, спокоен глас - С какво мога да ви бъда полезен?

С едно леко движение извадих навитите на руло листа от джоба на перелината си и ги поставих на масата пред него. Мъжът бавно разтвори листата и разкри изображение на книга, в всичи пространствени възможностти. Скица на книгата, която трябваше да открадна от личната библиотека на краля, за да потърся отговори, нарисувана от мен самата.

-Ще успеш ли заедно с останалите работилници да изработите копие на тази книга?

-Да, господарке, но ще отнеме време.

-Искам го до три дни. - казах с леден глас

Мъжът пред мен премига няколо пъти, после върна погледа си отново върху листа. Премисли известно време възможностите си, сетне заговори, макар и несигурно:

-Ще работим без почивка, за да изпълним поръчката Ви. Но ще трябва да ви попитам някои подробностти за изработката ѝ.

Кимнах на мъжа пред мен, давайки му знак да зададе своите въпроси.

-Металните обкови отстрани от какъв метал са направени?

-Желязо. Светло желязо.

-Корицата кожена ли е?

-Да. Твърда и жилава на допир. Повърхността ѝ е гладка.

Мъжът затиса с перо и масило казаното от мен, доволен от подробното описание. Сетне кимна и вдихна глава, но не посмя да срещне погледа ми.

-Трябва обаче да дойдете с мен до кожарската работолница, за да покажете какъв точно ще бъде цвета. Има изключително много нюанси, а за да се направи точно копие, цвета ще е от значение.

-Разбирам. - казах без капка емоция -Ако няма други въпроси, нека да отидем веднага. Времето ми е ценно.

Мъжът се сепна сякаш от сън и избърса притеснено намастилените си пръсти в мръсната си престилка, сетне заобиколи масата и ме последва навън в коридора. Продължих да вървя с бърза крачка, без да го изчакам да заключи след себе си вратата. Миг след това чух как притичва след мен, като малко кученце.