Смъртоносна

~*' 26 '*~

-Какво става тук?- гласът ми излезе по-остро отколкото исках

Игривите по принцип кафяви очи на Хино сега бяха притеснени. Той стисна устни в права линеа, докато не застанах пред него. Сетне заговори без да откъсва поглед от моя:

-Кралят ми заповяда вчера да събера група от най-добрите ни асасини и да му ги предоставя днес.

-За какво са му? Какво ще прави с тях?

Защо не бе дал заповеди на мен. Нима краля не искаше да узнавам. Но защо... Какво бе планирал?

Хино извърна поглед и се взря в малката групичка войници пред нас. Преглътна бавно преди да ми отговори.

-Иска от мен да ги отведа в катакомбите.

Бях забравила как да дишам. Усетих как топлината се отдръпва от тялото ми. Бях убедена, че лицето ми е пребледяло, защото прочетох загриженост и съжаление, че ми е казал, в очите а приятеля си. Въпреки това запазих хладнокръвие и гласът ми не трепна, когато заговорих:

-Защо? Какво ще прави с тях?

-Не знам, Селест. Това е единственото, което ми каза. Сега събирам групата от тридесет мъже, която да заведа в катакомбите. Оттам ще ги поеме някой друг. Това е , което ми бе казано.

Прехапах силно вътрешността на бузата си и сведох замислено поглед. Катакомбите се намираха в недрата на подземията, където именно се разполагаше и експерименталната зала, в която краля провеждаше своите извратени експерименти. Спомените от годините на войната с магическите нарооди ме връхлетяха като ураган. Ясно помних големите групи от магически създания извлачени насила в катакомбите, заключени дълбоко в недрата на подземията, както и писаците им, които ме преследваха в съня ми. Който е влязъл веднъж там, не се е връщал жив. Единственият, направил го, бе чичо ми. А сега отново бе започнал ужаса. 

Страхът и гнева ми се смесиха и ме накараха да се свия вътрешно. Въпреки това лицето ми не трепна, бе като маска, скриващо изпепеляващата болка в душата ми.

-Кога трябва да ги отведеш?

-След половин час.

-Добре.

Завъртях се на пети и с бясна крачка тръгнах към  изхода. Зад себе си чух, как Хино ме последва бързо.

-Къде отиваш?

-Да говоря с краля.

Ръката му ме сграбчи миг по-късно за лакътя и ме принуди да спра на място.  Взрях се гневно в очите му, неспосодна вече да се преборя със силните чувства.

-Не действай прибързано.- загрижеността прозираше ясно в гласа му, а очите му ме гледаха напрегнато

-Пусни ме.- изръмжах му тихо

Той не отпусна своята хватка, нито пък трепна от заповедта ми. Погледът му се смекчи леко, но остана  сериозен.

-Не прави нещо, за което после може да съжаляваш. Кралят е ядосан все още от вчерашния си сблсък с принца. Не го предизвиквай излишно.

-Мислиш ли, че не знам. Пусни ме! - отвърнах му остро

-Бъди препазлива. Не изкам да пострадаш.

Стиснах усни,за да възспра думите, които искаха да изскочат, но не биваше да изричам. Не и пред Хино. Той не заслужаваше гнева ми. Той не бе виновен за нищо, а напротив, помагаше ми да се справям с трудносттите. Винаги бе до мен.  Но именно и затова, не биваше да го забърквам в всичките си проблеми. 

Имах нужда от отговори, а единственият, които ги имаше бе чичо ми. Затова не откъснах поглед от този на приятеля си. 

-Пусни ме, Хино. - заповядах му , но този път думите ми бяха уверени и хладнокръвни.

Хино не посмя да ме задържи повече. Макар и с нежелание пусна ръката ми. Обърнах му гръб и се отдалечих. Усещах погледа му върху гърба си, докато не затворих вратата след себе си и не изчезнах в тъмнината на коридора.

================================

Ехе, сладури, ето я и следващата. 

Какво мислите? Коя всъщност е елфическата принцеса? Обещавам да си повтаряте този въпрос още дълго време преди  се разкрие истината.

БЛАГОДАРСКО за търпението и подкрепата.