Смъртоносна

~*' 26 '*~

Изпуснах дълга въздишка и се изправих. Мари оправяше тихо леглото ми в другия край на стаята и усетих погледа й, когато станах. Не ѝ обърнах внимание, погледът ми се закова в изображението. Ледени тръпки пробягаха по ръцете ми. 

,,Коя си ти? Защо искаш да те намеря ?"

Това момиче смътно ми приличаше на някого и именно този факт ме измъчваше. Тази дълга сребриста коса и сините теменужени очи не ми даваха мира. Знаех, че съм ги виждала преди. Знаех. Започнах да обикалям из стаята като луда. Дългата ми ношница се увиваше около краката ми и ме изнервяше допилнително, докато прехвърлях образите в главата си отново и отново.

Дъхът ми секна, когато в съзнанието ми се появи образът на елфическият принц.Заковах се на място и захапах долната си устана, докато не усетих металическия вкус на кръвта.

 Верон. Не, не, не. Не може да е той...защото... това значи, че..

Това заначи....

Извърнах се рязко и отидох до бюрото. Грабнах листа и се вгледах в изображението с надежда да опровергая сама себе си. Но това, което видях бе единствено доказателство.

Момичето бе Елин. Изгубената елфическа принцеса.

***

Напуснах бясно покоите си. Даже не проговорих на Мари, докато обличах черната си асасинска униформа.

Трябваха ми доказателства. Не можех да се доверя нанякакъв си сън. Всичко можеше да е само плод на моето въображение, или резултат от стреса, покрай цялата тази ситуация от няколко седмици насам. Не трябваше да допускам това да ме разсейва от задълженията ми, но и беше твърде реалистично, за да го пренебрегна изцяло. 

Когато отворих рязко вртата към казармата, ме посрещна обичайният звук на ковачниците и мъжки говор. Огледах помещението, изпод ниско спуснатата ми качулка. Вниманието ми веднага бе привлечено от групичка войници в центъра на помещението. Сред тях забелязах Хино, който държеше в ръка, някави листове и разговаряше с трима войника. Тръгнах към тях с уверена крачка. 

Забелязал ме, Хино вдигна за миг поглед към мен, преди да до върне отново към стражите пред себе си. Явно им даде заповеди, защото войниците кимнаха сдържано и се отдалечиха, всеки в различна посока. Пред Хино стоеше все още група войници, които се оглеждаха и разговаряха притеснено.