Смъртоносна

~*' 26 '*~

-Кой си ти?! - повиших гневно глас.

Инстинктът ми за самосъхранение крещеше да се махна оттук, да не приближавам, но гласът му бе заглушен и някак далечен. Защто една частичка в мен, отчаяно ме дърпаше към тъмнината на килията, а аз като в транс и позволявах да ме ръководи.

Косъмчетата на врата ми нстръхнаха, когато неизвесно откъде ме задуха лек хладен вятър. Мракът около мен започна да се сгъстява, но пред мен...се отдръпна. Сенките отвъд решетката заотстъпваха и дадоха място на слабата лунна светлина от едно прозорче в дъното на килията да я освети. Вдишах рязко и премигах срещу бледото сияние, което бе озарило съществото изправено пред мен.

Първо различих бялата копнена рокля, стелеща се над босите бели нозе.  След това дългата коса с цявят на лунни лъчи, последвани от теменужено сини очи, тъмни като кристално езеро.

Момичето пристъпи към мен бавно. Не се отдръпнах, не помръднах, не бях способна да го направя. Взирах се в непознатата, мъчейки се да видя по-добре лицето й, но бе размътено, сякаш тя самата излъчваше светлината. Ръцете ми затрепериха едва доловимо. Нещо в мен потрепна и се сви. Коя бе тя? Защо бе заключена? Какво искаше от мен?

-Коя си ти?- попитах аз отново, а гласът ми затрепери едва

Непознатата  бавно протегна бледата си като мляко ръка към мен, но не я прокара между решетките, сякаш не бе способна. Отвори тънките си устни и заговорис глас, едновременно млад и нежен, но и дълбок и древен:

-Намери ме.

Като въжета сенките се увиха рязко около мен и стиснаха краката, ръцете и гърдите ми. Тъмнината се спусна като хищник към мен и ме заблъска от всички страни. Задърпах се отчаяно, но борбата бе непосилна. Сенките забиха кравожадните си нокти в плътта ми и ме затеглиха бясно назад, към тъмнината, откъдето бях дошла, а очите ми гледаха все още към бледото сияние и протегнатата ръка. Гледаха докато миг след  това и тя не изчезна под силата на мрака.

Запищях, задрасках с нокти и се замятах бясно. Заплаках от болката, от мрака и от още нещо, което не можех да опиша с думи. Но сърцето ми се сви, когато нишката, водеща ме напред се скъса.

***

Изправих се рязко в леглото. Гърдите ми се повдигаха тежко, а сърцето ми препускаше бясно. Студена пот бе полепнала по гърдите и врата ми. Ръцете ми бяха стиснали чаршафите толкова здраво, че кокалчетата ми бяха побелели.  Пуснах чаршафите и притиснах гърдите си с ръка, за да успокоя дишането си. Гърлото ми бе сухо и пареше, сякаш бях викала с часове.