Сянката на краля демон. Така я наричаха някои и изричаха думите като спотаен шепот. За други тя бе лейди Селест, племенницата на краля на Мексиния. Две маски скриваха едно лице. Асасин и благородница. Убийца и лейди. Безчувствена и отзивчива.
Сел...
-Ако ти отговоря, ще те излъжа.- отвърнах му изморено
-Излъжи ме тогава.- усмихна ми се той заговорнически и метна една карта на масата.
Брендън погледа две секунди картата му, преди да хвърли сам своите на масата.
-Кучи син! Ти мамиш.
Пол вдигна ръце отбранително, а усмивката му стана още по-широка.
-Загубата не е срамно нещо приятельо.
-Ще ми скъсаш и последната нишка търпение.- озъби му се Брендън
-Добре, великано, по-кротко.- засмя се Пол
Лицето на Брендън почервеня и за миг изглеждаше така сякаш щеше да му се нахвърли. Сетне обаче спря и се пресегна към бутилката. О, не. Достатъчно пи вече!
Бърза като змия грабнах гърлото на бутилката, преди пръстите му да са я достигнали. Очите на Брендън срещнаха моите, а Пол се изкиска развеселен.
-Искам те в добра кондиция, ако е възможно.- казах сериозно, а на усните ми се бе появила лека усмивка.
Брендън просто продължи да ме гледа, без да каже нищо, а челюста му се стегна. Пол до мен едва сдържаше смеха си.
-Задръж я- изправи се на крака Брендън- На теб ти трябва повече.
Погледнах го ледено, докато той се обръна и изчезна нодолу по стълбите. Пол поклати глава.
-Извини го. Знаеш какво става като пийне.
-И ти все пак продължаваш да го предизвикваш.- скарах му се
-Толкова ми харесва да го изтезавам и да гледам как се ядосва от нищо. Какъв е смисъла, ако не се позабавлявам.
Завъртях бутилката на долното и ръбче. Сетне обвих пръсти около гърлото и. Рокси продължаваше да остри копието си, без да ни обръща внимание.
-В това отношение двамата с Хино сте лика прилика. - подсмихнах се -Но знаеш ли, за едно нещо той се оказа прав.
Пол повдигна една вежда, изчаквайки ме да продължа.
-Ти наистина мамиш.
Асасина сещу мен се подсмихна и прокара ръка през меденочервеникавата си коса. Засмя се леко, отметнал назад глава.
-Нямаш доказателства.
Пресегнах се и измъкнах една карта от ръкава му. Той побърза да грабне обратно картата си, все още развеселен.
Между нас отново се спусна мълчание. Взрях се пред себе си. Затъвах все по-надълбоко в кашата. Вече не знаех как щях да се справя с плана си през следващите три месеца. Но и не бях готова да се откажа, не и без бой.
-Но и за още нещо се оказа прав.
Пол ме погледна, но аз продължавах да се взирам право пред себе си. Обвих по-плътно пръсти около бутилката и я надигнах. Отпих две дълги глъдки от парещия алкохол и едва не се задавих, преди да посавя отново бутилката пред себе си.
-Наистина имам повече нужда от него.
================================
Ехе, ето я и новата!
Буквално установих, че не мога без да пиша, дори и в момента да ми е изключително трудно. А и до някъде емоционалното ми състояние доближаваше и това на Селест, затова защо не... тъкмо си излях душата. Тъй че, ето не спах, не ядох, докато не я написах. Бърша сълзите и продължавам. Добре, че не направих късо съединение на компютъра.
Напомням, че гласуването за състезанието The best authors of 2018 приключва утре. Ще се радвам ако ме подкрепите❤
Следващата я очаквайте... ох и аз не знам кога. Когато ме удари емоционало-творческата криза.
Благодаря за съпорта, значи много за мен. ❤❤❤
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
