Смъртоносна

~*' 25 '*~

-Ще работим ден и нощ, господарке. - каза мъжът свел поглед към почернелите си от въглищата ръце - След три дни ще е готов.

-Добре.- отвърнах му безчувствено- Свободен си.

Обърнах се и се насочих право към издигащата се в страни дървена платформа. Скалата по естествен начин се бе вдлъбнала навътре, оформяща като широка пещера, в която се намираше заседателната маса на оредена. Имах нужда да остана с мислите си. Изкачих стълбите бавно, а когато застанах на площадката се огледах. Брендън и Пол седяха един срещу друг на дългата стара маса в края на платформата и играха карти. Пред тях на масата бе поставена преполовена бутилка, а по непадащата усмивка от лицето на Пол, мисля че се досещах с какво бе пълна. В противоположния край на масата седеше Рокси и точеше острието на дългото си копие. Стъргането на метала в точилото караше обтегнатите ми нерви да се напрегнат още.

Нямаше следа нито от Ед, нито от Хино. Явно все пак, нямаше да остана насаме с мислите си.

Забелязал ме, Пол вдигна ръка и ми помаха, приканящо. Усмихна се още по-широко, а бузите му бяха поруменяли от алкохола.

-Селест, ела седни при нас.

Брендън ме погледна свъсено и върна вниманието си отново на картите. Явно накой още бе ядосан за сутрешното си сборичкване с Хино и моята намеса. Не му обърнах внимание. Усмихнах се едва и тръгнах към тях. Рокси дори и не вдигна поглед към мен, а Ария за миг се поколеба, преди да ме последва, но се опря на сената до стълбите, на достатачно растояние, че да не се натрапва.

-Здарвей, Пол.- усмихнах му се, свалайки качулката си, сетне погледнах събеседника му - Брендън.

Брендън вдигна черните си очи към мен, а мускулите на ръцете му се стегнаха. Усетих раздразнението му. Определено ми беше бесен, а алкохола само засилваше това му чувство.

-Шефке. -каза ми студено Брендън и върна вниманието си върху картите.

-Стига си се сърдил като момиченце. - усмихна му се Пол и ми намигна- Ще се присъединиш ли?

Издърпах си стола до него и се подпрях на лакти, разтривайки слепоочията си. Двамата продължиха играта си. Очевидно бе в полза на Пол, защото гнева на Брендън растеше при всяко раздаване.

Аз самата се замислих върху всичко което ме тормозеше. И най-вече, как щях да измъкна книгата изпод носа на краля. Неусетих, как се бях умълчала, докато Пол не ме побутна по рамото. Извърнах глава към него и се взрях в очите му с цвят на горски мъх.