Смъртоносна

~*' 25 '*~

Тихо прокашляне ме накара да извърна рязко глава. Ария стоеше на прага на отворените врати на балкона ми, до които явно бе прелетяла. Бе облечена в асасинска униформа, подобна на моята. Явно хамелеоните можеха да избират и облеклото си. Бе наклонила глава на една страна и ме гледаше сериозно. Нямаше следа от пренебрежителния и по принцип поглед. Сега очите и единствено изглеждаха някак замислени.

-Какво искаш?- попитах рязко, като пристъпих към нея, а порцелана под краката ми изхруптя

-Какво се е случило?

Изненадах се от спокойствието на гласа и.Лицето и остана сериозно.

Не и отговорих. С бърза крачка влязох в гардеробната, скривайки се от настоятелния ѝ поглед. Отворих едно чекмедже и измъкнах оттам чифт ръкавици без пръсти, изработени от дебела груба кожа. Нахлузих ги бързо, скривайки гривните си под тях. Чух зад себе си стъпки, които спряха на прага. Не се извърнах.

-Не ти дължа обяснение за действията си.- закопчах каишките на ръкавиците и се извърнах към нея, тъгвайки устремено към единствения изход - Докладвай ми.

Когато я приближих, тя се отдръпна настрани, правейки ми път. Все още не срещах погледа ѝ.

-Принца е добре. Не се случи нищо общо взето.

-Добре.

Спрях посредата на стаята. Стиснах ръце в юмруци. Трябваше да проверя дали гривните все още имаха магия. Затова се насочих право към изхода. Дръпнах качулката ниско, чак до очите си. Чух как Ария ме последва мълчаливо. Когато се озовах в големия мраморен коридор, тя се изравни с мен, а на главата и вече бе спусната качулка. Отправихме се към дъното на коридора, право към големия гоблен на стената. Отметнах тежкия плат, разкривайки малката дървена врата без дръжка. Поех си дълбоко въздух.

Ако гривните все още съдържаха магия, то поставих ли ръка на дървото, вратата щеше сама да се отвори. Пресегнах се и докоснах грубото старо дърво. Едва не въздъхнах от облекчение, когато се чу тихо изщракване, последвано отизскърцване. Бутнах вратата и кимнах на Ария да вземе една от факлите от стената. Двете заслизахме по тъмното стълбище, а миризмата на мухъл ни обгърна. Секунда по-късно, вратата зад нас се затвори.

***

Казармата бе препълнена с асасини, изпълняващи вечерната си тренировка. Ария ме следваше неотлъчно, преобразена отново в новобранеца от първата ни среща. Запътих се право към ковачниците. Дребния ковач замалко да затрепери изплашен, когато ни видя. Поръчах му да ми изработи нов меч за възможно най-кратък период от време.