Смъртоносна

~*' 25 '*~

Дъхът ми секна. Свалих рязко ръце от лицето си.

Книгата! Книгата, която беше открадната...това ми трябваше. Щом елфите са я откраднали, значи е съдържала важна информация. Може би съдържаше нещо именно за изчезналата принцеса. Проблемът бе, че се намираше в кабинета на краля, където достъп имаше само той самия. Намаше как да вляза или изляза без позволението на негово величество. Което ме накара дълбоко да се запитам, как по-точно бяха успяли да я откраднат?

За едно бях сигурна...кралят не би ми я дал. Магическите книги от архива му бяха забранени и всяка от тях бе защитена с магическо заклинание. Първата ми невъзможна задача бе да взема книгата, докато краля бе в стаята с мен, което на практика бе подчти невъзможно. Втората бе да разбия защитното заклинание. Може и да успеех, все пак в гривните ми бе вплетена магията на краля. Някак можех и да успея да я използвам.

Повдигнах китките пред себе си и се взрях в тях. Ледена тръпка премина през всяка моя частичка. Поех си рязко дъх. Ръцете ми затрепериха, а върховете им станаха ледени. Премигах няколко пъти. Не...Не..... НЕ!

Станах рязко на крака, опряла гръб във вратата за опора. Обърнах ръцете си с дланите надолу. После отново ги завъртях... и отново и отново, не вярваща в това, което виждат очите ми. Шок премина през цялото ми същество и ме хвана здраво в ноктите си. По дължината на масивните ми сребърни гривни и на двете ми ръце се бяха появили по една тънка пукнатина. Недостатъчна, за да разцепи вълшебния метал, но и достатъчно, за да увреди магическите му способности.

Като прозрение изникна в главата ми спомена от силната мощна вълна, което ме запрати в стената и едва не строши гръбнака ми. Бе се появила, когато бях посрещнала с гривните устремилото се към мен острие на Ерен. А удърът му е бил толкова силен, че е напукал метала. Може би бяха загубили и магическата си сила. Онази силна вълна, може би е била магията заключена в тях.

Тялото ми започна да се тресе неконтролируемо, но вече не от страх. Леден гняв бе изпълнил всяка моя частичка. Пресегнах се към близката маса и бутнах вазата, поставена отгоре и с яростен вик. Порцеланът се строши на хиляди парченца, водата се разплиска на всички страни, а червените рози се разпиляха по земята.

-Ще го убия!

Закрачих бясно из стаята, като разярена хрътка. Значи това е целял, да унищожи гривните ми, които ме предупреждаваха при опасност. Искал е да ме обезсили.