Смъртоносна

~*' 25 '*~

С малки подскоци се приблицих до парапета, където бе стоял Адриан и се взрях пред себе си изумена. На каменната повърхност, сякаш изрисувани от майстор худохник, се бе образувала плетеница от ледени цветя. Точно там, където бяха почивали двете му ръце.

Вдишах рязко и погледнах към затворените врати на покоите му. Можеше и да греша, нямаше как да бъда сигурна!

Нещо в мен се сви, преди да разтворя крила и да се спусна от парапета. Земята се приближи дързо. Болка обви всяка моя частичка, когато разперих крила и се понесох на силния вятър, които ме заблъска. Събрах енерцията си и приех формата на планински орел. Силните ми крила ме понесох на вятъра право към източното крило на замъка, към покоите на Селест. Нямаше да и споделям, какво бях научила. Не и преди сама да убедя себе си, че бе истина.

Вдишах дълбоко свежия планински въздух с надеждата да изтрия спомена за сладникавия мирис.

Мирисът на магия.

***

~*' Селест '*~

Свлякох се на пода, опряла гръб във вратата за прислугата. Ръцете ми трепереха неистово, а дробовете ми жадно молеха за глъдка въздух. Стаята ми бе празна. Мари я нямаше, за което бях благодарна на боговете. Нямах намерение да я притеснявам, не и с нещо, което касаеше лично мен.

Вдигнах треперещи ръце към лицето си и затворих очи. Заслушах се в шумното си дишане, бясното препускане на сърцето си, както и мислите, които направо крещяха в съзнанието ми.

Каква игра играеше?! Каква играеха и двама им?! Първо открагнаха от господаря ми, после ми направиха засада и се опитаха да ме направят техен шпионин в собственото ми кралство, а когато им се бях измъкнала те самите бяха дошли в двореца. Бяха научили за тайната ми самоличност, но така и не бяха предприели нищо....поне досега...Докато Ерен за малко да не ме беше убил в коридорите на прислугата. Какви ги бяха намислили?! С каква цел правиха всичко това. Нима всичко това бе за да открият изгубената елфическа принцеса?! Или имаха още мотиви?! Само ако знаех нещо повече за принцесата, може би щях да знам и какво подтиква действията им. Едно обаче бе сигурно...имаха план и бяха започнали изпълнението му още при първата ни среща. А аз не знаех откъде да започна. Мамка му! Как се очаква за три месеца да се справя с елфите?! Трябваше да има нещо...нещо, което да ми даде информация. Дори и малка, само да открия нишката и да започна да разплитам кълбото от лъжи. Но какво?! Какво?!