Смъртоносна

~*' 25 '*~

Сведе отново поглед, а раменете му се свиха, сякаш натиснати от голяма тежест. Не усетих, кога бях пръстъпила една крачка напред и сега върховете на пръстите ми опитаха края на дървения рафт. Очите ми изучаваха с нескрит интерес вътрешната емоционална борба на принца.

-Не, не бих могъл да го сторя.

Тъгата в очите на принца стана по-силна. Той протри чело с ръка, а гърдите му се повдигнаха изморено, сякаш се примиряваше с нещо. Гневът изцяло бе напуснал очите му. Сега там вирееше само студената ласка на скръбта.

Адрина свали бавно ръка от лицето си и се запъти към големия си овален балкон. Щипещ студен вятър нахлу в стаята, когато разтвори голямата стъклена двукрила врата, а копринените светлосини завеси се развяха и го обгърнаха в обятията си, когато прекоси прага.

Бързо се запоромъквах по лавицата, а когато достигнах нейния край, се преобразих в синигерче. Размахах малките си бързи крилца право към пролуката от развяващи се копринени ръце. Студеният вятър накара дъхът ми да спре.

Адриан се бе подпрял на парапета и се взираше към величествената планина, която се издигаше пред него. Направих вираж и свих наляво. Мускулите на крилцата ми изпищяха болезнено, когато силният октомврийски вятър ги посрещна. Кацнах тихо в края на парапета в ляво от принца и се взрях в негово величество.

Лицето му бе стегнато и белдо, а очите му все така бяха изгубили своя блясък. Ръцете му почиваха спокойно върху парапета, а косата му се развяваше покрай литето му от вятъра. Въпреки щипещия студ, той дори и не трепна.

-Заклевам се, в кралството си и в живота си.- заговори уверено принца, без капка колебание в гласа си- Няма да позволя да отведат Селест. Никога няма да го позволя.

Ръцете му стиснаха за миг парапета, преди миг след това да го пусне и да се извърне настрани. Очите му срещнаха моите и Адриан спря изненадан, вперил поглед в малкото птиче, което го гледаше от другия край на парапета. Наклоних глава на една страна, все още неоткъсвайки поглед от него. Адриан поклати уморено глава, обърна се и влезе в покоите си, затваряйки след себе си големите врати.

Извърнах рязко поглед, към мястото на което доскоро бе стоял. Само допреди секунда до носа ми бе достигнал сладникав аромат... аромат, които никога не бих сбъркала.