Смъртоносна

~*' 24 '*~

-Този съюз ни е нужен, Адриан. Мислих, че съм ти обяснил пределно ясно защо.

Братовчет ми вдигна тъмните си очи към краля, а в тях гореше уверено пламъче. Когато заговори, гласът му не трепна, въпреки погледа, с който го гледаше негово величество:

-Защо забъркваш Селест във всичко това?

Лицето на краля пребледня от гняв, а гласът му спадна до заплашителен шепот. Инстинктивно поставих ръката си върху дръжката на камата под перелината, готова да я използвам при нужда.

-Защото така съм решил! Нима успорваш мое решение?!

-Да.

Косъмчетата на врата ми настръхнаха. Приближих се още една крачка към двамата, но никой от тях дори не ме забелязваше.

-Внимавай, Адриан.Не ме карай да съжалявам, че си се родил.

След тази заплаха очаквах братовчед ми да сведе поглед и да замълчи. Нещо, което всеки би направил на негово място...нещо, което аз самата бих направила. Но очите на Адриан не изпускаха тези на баща му, а в тях гореше пламък, които не бях виждала досега. Онзи Адриан, когото познавах бе изчезнал. Пресметливостта, спокойствието и загрижеността бяха заменени с увереност, решителнос и ... гняв. Сякаш го виждах за пръв път. Поех си рязко въздух. Бях забравила да дишам.

-Селест е преживяла вече толкова много. Смъртта на родителите й, самотното детство, да не говорим за болестта, която я сполетя преди години.- заговори Адриан уверено - Нима искаш да пречупиш духа й, изпращяйки я в Лисандрия и омъжвайки я за онзи елф.

-Сам чу от елфите, че техните лечители ще се погрижата повече от добре за нея.

-Нима им вярваш?!- повиши глас принца

-Моите решения за нея не те засягат!- изгледа го ледено краля

-Напротив. Засягат ме.

Правеше го отново. Отново се застъпваше за мен, също както преди малко в заседателната зала. Адриан се опитваше всячески да ми помогне, дори това да занчепше да се изправи очи в очи с баща си. Защо? След всичко, което му бях причинила, защо продължаваше да се бори за мен?

Чичо ми се взря в сина си, сякаш за пръв път виждаше тази страна от него, а през изражението му за миг премина истински интерес.

-Знам, че се готвим за война, дори и да не искаш да ми споделиш срещу кого. - каза Адриан с по-уравновесен глас - Какво целиш с този брачен съюз?