Смъртоносна

~*' 23 '*~

-Вече изразих красноречивото си мнение по въпроса още при първато заседание.- заговори Верон, с ледено спокойствие на гласа - Войните на Лисандрия няма да ви подкрепят на бойното поле по какъвто и да е начин.

-Мисля, че добре разбирате, че съюз сключен , без каквато и да е военна подкрепа, не е от никаква полза. Откъде мога да бъда сигурен, че при първата война договорът ни може да се запази. 

Верон погледна сериозно баща ми, навеждайки се бавно напред и скръствайки ръце на масата пред себе си.Не ми убегна, как Ерен до него видимо се напрегна от разговора, които предстоеше да се проведе.

-Какво точно искате?- попита тихо принца

Баща ми се облегна назад в резбования си дървен стол, а сребристосините му очи бяха сериозни. 

-Искам да подкрепите армиите ми при евентоална война. Искам да се отзоват веднага, когато ги призова.

-Не.

Гласът на Верон прогърмя рязко в тишината и това бе първия изблик на каквато и да е било еможия от него. Очите му обаче останаха спокойни, неподвастни на емоциите. Генералът му обаче изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да стане и да си тръгне.

Баща ми се отппусна в стола си и на усните му се появи лека лукава усмивка, доволен, че е успял да раздразни елфа.

-Нима брачния съюз не е достатачна гаранция за сериозността на договора?- продължи по-спокойно принца.

Това беше моментът. Трябваше да действам, но по начин, който да не провокира двете страни да си мислят, че имам вътрешен мотив за действията си. Затова подързах да заговоря, преди баща ми да е отговорил на принца :

-Извинете, че ви прекъсвам. - погледнах баща си, чакайки да ми даде сигнал, че мога  да продължа. Той ме погледна изненадан, но ми кимна, предпазливо. Затова се обърнах и заговрих дирекно на Верон. - Брачният съюз не ни гарантира никаква помощ от ваша старана по време на военно положение. 

-Аргументирайте се. - каза спокойно елфа с бяла коса и очи като азурит*

( *азурит- скъпоценен камък с тъмносин цвят.В древността се е смятало, че камъка дарява спокойствие и увеличава умствената дейност. )

-Съюзът ще бъде слючен между простосмъртна и смъртен. Факта, че изисквате подобен съюз, е безсмислен, ако става въпрос за дълготраен аспект.  -  замълчах за момент, изчаквайки всички в залата да осмислят чутото, а и аз самия да събера сили да продължа.- Каква е също вероятността, за сдобиване с потомство, межру смъртна жена и елф? В този ред на мисли, не смятам лично, че съюзът изобщо има някаква тежест и нужда да се състои.

В залата се възцари тишина. Усещах леденият поглед на баща си върху тила си, но не му обърнах внимание. Не откъсвах сериозен поглед от принца на елфите, подчертавайки сериозността, зад думите си.

-Мога да ви оведомя, принце, че това далеч няма да е първият съюз, можду човек и елф. Колкото до наследниците на този брак, аз самия познавам двама полуелфи, създадени от подобна връзка. 

-Не знам дали също баща ми ви е споменал за здравословното състояние на лейди Селест?- попитах дипломатично, въпреки че се борих вътрешно с емоциите

-Лечителите на Лисандрия са най- добрите в цяла Еритрея. Могат да излекуват всяко състояние, даже да удължат с магия продължителността на живота й и практически да я направят безсмъртна.- заговори без емоция в гласа Верон - Сами разбирате, че от тази гледна точка, съюзът хич не изглежда, както вие се изразихте... ,, безсмислен ".

Облегнах се назад в стола си. Тъкмо се каних да заговоря отново с поредният довод, когато, кралят ме прекъсна :

-Достатъчно за днес, господа. Имам задачи, които ме очакват.- каза ледено краля избягвайки очите ми - Ще продължим утре.

Баща ми се изправи и заобиколи стола си. Докато минаваше покрай мен ме улови здраво за лакътя и се наведе заплашително към мен.

-Да говорим!-прошепна, следкоето ме пусна и тръгна към вратата на залата, която се отвори бавно.

Последвах го безмълвно, като сподавих, неприятното чувство, което се появи в мен, когато двете черни фигури, закрачиха уверено зад нас. Лордовете си шушукаха тихо, и се изправяха бавно от местата си. Двамата елфи също бяха станали на крака и, когато ги подминахме си позволих да ги погледна. Верон ме гледаше сериозно, а на усните на генерала му се бе появила лека заговорническа усмивка. Извърнах бързо поглед и последвах баща си към изхода.

Но едно нещо ме измъчваше безмилостно. Факта, че отново разочаровах Селест...че не успях да я защитя.

================================

Ехе, ето я новата. Реших да разкрия малко и от душата на милия ни Адриан. Дано ви е допаднала.

Очаквайте следващата скоро. Ако не смогна с времето ще пусна известие.

Благодаря за подкрепата ❤