Смъртоносна

~*' 23 '*~

Потопих надълбоко накърненото си достойнство и се концентрирах върху дискусията между двете страни, чакайки подходящия момент да  предприема плана си.

Минутите течаха мъчително бавно, докато баща ми обсъждаше политическата обвързаност с Лисандрия. Елфическият принц без капка емоция в гласа и лицето си, поемаше всяка нападка и предизвикателство, които кралят му поднасяше. Сякаш присъствах на битка, само дето се водеше медру двама души, а оръжията им бяха думите. Всеки се опитваше да постигне своята цел. До съгласие между двете страни се стигаше трудно. Като малки деца, каращи се за купа с бонбони.

-Ако няма военнен договор между страните ни, принце. - каза с ледено спокойствие баща ми, натъртвайки на последната дума - Опасявам се, че няма да сключа съюз.

Лицето на Верон остана нероницаемо, но Ерен до него гледаше краля пред себе си с яростен блясък в очите, който дори не се опита да прикрие. Двамата елфи не ми обръщаха никакво внимание. Даже не ме бяха погледнали, откакто си кимнахме сдържано, докато се настанявах на мястото си. Вниманието им бе приковано изцяло в баща ми, а двете облечени в черно фигури зад него стояха като статои... студени, тихи и смъртоносни. Сянаката на краля в негово дясно бе покрита плътно с черното си наметало, но един поглед ми бе достатъчен, за да се извърна настрани погнусено. 

Тази жена бе олицетворение на смъртта. Всеки път ме побиваха тягосни тръпки от нея. Изхождайки от документите, с които ме бе запознал баща ми, тя извършваше ужасни жестокости по негови заповеди. Бе убивала бегълци от закона, политически врагове, предатели, измъчваше за информация пленници, даже бе избила цяло семейсто изгаряйки имението им до основи. Тази жена сееше смърт след себе си. Ужасявах се от мисълта, че някога възкача ли се на престола тя щеше да стане моя сянка, щеше да се подчинява на мен. Вече предусещах, че първото нещо, което щях да направя, е да я накарм да съжалява за всичките си грехове. Такова същество не биваше да съществува.

Селест от друга страна бе олицетворение на светлината. Чувствителната и душа бе толкова по детски чиста, а усмивката й бе едовременно хитра и лъчезарна. Ако можех да ги сравня, щях да кажа, че едната бе ангел, а другата изчадие на мрака. Но защо изобщо ги сравнявах? Те двете нямаха нищо общо. 

Оттърсих се бързо от мислите, съсредоточавайки цялото си внимание в елфическия принц.