Смъртоносна

~*' 23 '*~

-Искам да взема участие в заседанието. - каза принца с учудващо уверен глас

Чичо ми се взря мълчаливо в сина си за няколко минути. После кимна едва.

-Направи място на сина ми.- заповяда на лорда в негово дясно

Лорда не посмя да се възпротиви и , макар и по лицето му да се изписа раздразнение, се изправи. Адриан го погледна леко извинително минайки покрай  него, преди да се настани в стола. Лорда застана изправен зад него, не смеейки да погледне нито към краля, нито към неговия наследник. Адриан изправи гръб и кръстоса пръсти върху масата. Лицето му издаваше отчетлива пресметливост, слагайки дипломатичната маска на лицето си. 

Не можех да откъсна поглед от братовчед си. В гърдите ми сякаш бе заключено диво животно и се гърчеше, искайки да се измъкне. Смътно осъзнавах, че именно това зверче бе вината, след вчерашната случка. Само ако можех...само ако можех да му обясня. Всичко. Всичко, което представляваше обърканият ми живот. Но не можех. Защото разбереше ли истината...цлата истина, щеше да ме намрази.

===> Адриан <===

Бях дошъл с една едничка цел на заседанието. Да обърна посоката на уговорката между баща ми и елфите относто брачния съюз. Мисълта, че можех завинаги да се разделя със Селест ме караше да изтръпвам всеки път, когато си спомнех. Нямаше да позволя на никой да я отвежда далеч от мен. За нищо на всета нямаше да го допусна. Щях да я защитя. Тя имаше право на избор да бъде щастлива с човека до себе си.

Дори и този човек да не бях аз.

Всичко случило се вчера на балкона бе твърде нереалистично, за да е истина. Сякаш всичко бе просто един лош сън, но знаех пределно ясно, че не беше така. Всичко, което казах, което направих и споделих бе самата реалност. А тъгата, изписана на лицето на Селест, ме преследваше и в сънищтата ми. 

Какво се бе случило?! Как загубих контрол върху тялото си, върху ума си?! Все още ми бе необяснимо. Нямах точна представа защо, как и по каквъв повод извърших всичко онова, но едно бе ясно...Бях разкрил на Селест, най- съкровенната си тайна. Тайна, която смятах никога да не ѝ разкривам. Но сега вече бе късно. Нямаше връщане назад. Затова и щях да направя всичко по силите си, за да я задържа в кралството, да я предпазя от това да не се превърне в политическа пионка в ръцете на баща ми.