Смъртоносна

~*' 23 '*~

Заседанието вървеше спокойно, без напрежение и от двете страни. Въпреки това добре успях да видя как два пъти раменете на Ерен се стягат напрегнато, под някоя реплика на краля, отправена към тях. Верон от друга страна запази хладнотокръвното си сериозно изражение през цялото време. Дори гласът му не трепна нито веднъж, дори и когато в думите му се скриеше скрита заплаха, която един човек, необучен да разпознава нападки, нямаше да разбере. Чичо ми също запази учудващо неутрално  поведение, като изключим две три по-рязки реплики, които караха лордовете да поглеждат стреснато към елфите, за да видят реакцията им.

Мина час в който се обсъждаха търговските взаимотношения между двете държави. До крайно съгласие между двете страни не се стигна, но поне имаше някакъв поне и малък консенсус. Лордът в ляво от краля записваше подробно всички уговорки върху голям лист. Записки, които после щяха да се включат при изготвянето на договора.

Тъкмо кралят бе повдигнал темата за вносните и изходните мита между двете държави, когато тежката резбована врата на заседателната зала се отвори с плътно изскърцване, само колкото да пропусне слабата мъжка фигура да влезе. После се затвори бавно, оставяйки след себе си само тишината в залата.

Крайниците ми се сковаха и дъхът ми секна, взирайки се в мъжа пред мен. Милсите ми сякаш бяха пометени от ураган и не можех да мисля адекватно. Ръката ми затрепери едва и стиснах дръжката на камата по-силно, завладяна от вчерашните спомени.

Всички погледи се обърнаха към новодошлия. Само Верон продължи да се взира непроницаемо в краля, следейки всяка негова реакция. Ерен обаче хвърли един поглед през рамо, а когато отново го извърна напред, по усните му пробяга за част от секундата онази лисича усмивка.

Кралят се облегна бавно назад в стола си, поставяйки ръце на подлакъцниците си. От мястото на което се намирах не можах да видя лицето му, но бях убедена, че излъчваше леден гняв, прикрит под привидно спокойствие. Гласът му обаче излезе уравновесен:

-Защо си тук, Адриан?

Адриан, бе облечен в официален жакет и бяла риза. На кръста си не носеше сабията си, а косата му бе сресана назад. Още подпухналите му очи обаче показваха, че бе спал непробудно само допреди час. Вината отново се загложди в мен, но бе заменена бързо от въпроса... Какво правеше тук?