Смъртоносна

~*' 23 '*~

-Господарке, имате вест.-каза с тих глас, избягвайки погледа ми

Изминах бавно растоянието, което ни делеше и взех навитата хартия. Разгънах я и зачетох посланието, когато приключих отново сгънах листа и го мушнах в джоба си. Погеднах войника.

-Свободен си.

Докато стражът се отдалечаваше надолу, Хино се приближи две крачки зад мен, но остана на извесно растояние. Чу се изскърцване на дърво, когато Ария също се изправи на крака. Заговорих, отговарайки на безмълвния им въпрос:

-Съвещанието с елфите започва след четиридесет минути. И двамата идвате с мен.

***

Половин час по-късно крачех с уверена крачка по белите мраморни коридори на двореца право към крилото на кралското семейство. Хино ме следваше мълчаливо, а Ария, преобразена в малък зелен бръмбар, бе кацнала на тъмната ми перелина, точно там където се обединяваха двата края под врата ми. Приличаше досущ на полускъпоценен камък от брошка.

Стигнахме до вратата на краля и заповядах на стража, който пазеше отпред, да извести чичо ми за пристигането ни. Една минута по-късно Негово Величество се появи на вратата облечен в изискан, сякаш ушит по него тъмнозелен костюм. Студените му сини очи ме изгледаха преценяващо, преди да тръгне сам по коридора, без да ни каже и дума. Двамата с Хино го последвахме безмълвно. Съпроводихме чичо ми до заседателната зала, която вече бе изпълнена от всички лордове, насядали по тежките си столове около кръглата каменна маса. 

Когато престъпихме прага, разговорите стихнаха и всички се поклониха леко на краля. Всички с изключение на двамата елфи, които без грам емоция проследиха с погледи как чичо ми отиде и се настани на стола, точно в срещуположния край на техните. Аз застанах от дясната му страна, а Хино от лявата. Вратата на залата се затвори с глух звук, а в другия край на помещението някой бе запалил голямата камина.

-След като всички сме тук, нека да започваме.- каза краля отегчено - Докъде стигнахме миналия път?

Един от лордовете в ляво от краля се размърда неспокойно и се прокашля, за да прочисти гърлото си , преди да заговори. Започна една по една да изброява темите засегнати на първото заседание, подкрепян от непрекъснатото леко кимане на лорда срещу него. Верон и Ерен слушаха с ледено спокойствие. Не изпусках и двамата от поглед, а едната ми ръка почиваше скрита под перелината върху дръжката на камата, окачена на кръста ми. Вниманието ми обаче бе насочено по-зорко към елфическия генерал, който от началото на срещата даже не ме бе и погледнал.Въпреки, че на вчерашния бал, пределно ясно ми бе показал, че знаеше много добре коя съм. По никъкъв начин не показа, че  бе станал свидетел на случилото се между двама ни с Адриан в зимната градина. Стиснах още по-силно дръжката на острието си. Дори само най-малкият намек на заплаха от тяхна страна, не ме интересуваше дали престъпвам заповед или не, щях да се покрижа това да е последния ден в живота им. И повярвайте ми...щях да го направя същински ад.